Определение № 7522 от 18.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5881/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Г. В. В., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в [населено място], против Oпределение № 2786/ 14.03.2024 г., постановено по административно дeло № 152/ 2024 г. по описа на Административен съд- София- град. В частната жалба се твърди неправилност на определението и се иска неговата отмяна. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав преценява частната жалба като допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК от страна, за която постановеният акт е неблагоприятен. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата срещу мълчалив отказ на ръководителя на Инспектората по чл. 46 от Закона за администрацията към Министерството на правосъдието и е прекратено производството по административно дело № 152/ 2024 г. по описа на Административен съд София- град. В мотивите си съдът е приел, че в случая, видно от писмо- отговор рег. № рег. №94-Г-153/ 05.10.2023 г. депозираните от Г. В. сигнали са разгледани, извършена е проверка и не са открити нарушения. Посочил, че произнасянето на компетентния орган в този смисъл е решение по подаден сигнал, като не подлежи на обжалване нито изричното произнасяне, нито непроизнасянето по сигнала, тъй като отговора по сигнала или отказа за произнасяне не съдържат белезите на индивидуален административен акт. Решаващият съд преценил в тази насока, че не е налице и формиран мълчалив отказ по депозираното заявление №94-Г-153/23 от 19.10.2023 г. Определението е ПРАВИЛНО. След получаване на сигнал, дължима е проверка, която се изразява в извършването на определени действия от оторизирани длъжностни лица- чл.108, чл.110 и чл.114 от АПК. В случая такава е била извършена, съгласно изложението в приложеното писмо. Производството за подаване на сигнали, като контролно средство, приключва с акт по чл.123, ал.1 АПК. С получаването на отговор производството е приключено за подателя на сигнала. Законът не предвижда допълнителни действия, разяснени и уточнения. Според чл.37, ал.2 от Вътрешните правила за дейността на Инспектората по чл. 46 от Закона за администрацията в Министерството на правосъдието- Подателят на сигнала писмено се уведомява за резултатите от извършената проверка. Предвид установеното, правилни са изводите на решаващия съд, за недопустимост на съдебното производство. Правилно съдът е преценил, че не е налице и формиран мълчалив отказ по депозираното от Г. В. заявление №94-Г-153/23 от 19.10.2023 г. В случая с молбата на лицето се прави искане на основание чл.76 от ЗИНЗС да му се предостави копие от преписката на Инспектората по чл.46 от ЗА. Мълчалив отказ е налице, само тогава, когато административния орган е нормативно овластен да се произнесе по искане и съответно той не стори това в законоустановения срок. Исканата информация от лицето не попада в хипотезата на чл.76, ал.1 ЗИНЗС, където са посочени въпроси свързани с изпълнение на наложената присъда. Същата информация следва да се предоставя от органите по изпълнение на наказанията, а не от Инспектората към МП. Видно от Вътрешните правила за дейността на Инспектората по чл. 46 от Закона за администрацията в Министерството на правосъдието- инспектората не е административен орган и не издава административни актове по чл.21, ал.1 АПК. Съответно липсва формиран мълчалив отказ. Според чл.4 от Вътрешните правила Инспекторатът е звено за вътрешен административен контрол. Същият контролира дейността на администрацията на министерството и второстепенните разпоредители с бюджет към министъра /администрацията/. Дейността му е изцяло вътрешноведомствена. Жалбата, с която е сезиран АССГ правилно е оставена без разглеждане. При тези данни изводите на административния съд, са правилни к и обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236, вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение