Определение № 791 от 01.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 1014/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Ж. Микторовна К., В. Е. К. и С. Е. К., в качеството им на правоприемници на починалия в хода на делото ответник – б.ж на [населено място] със суданско гражданство - ЕТ Е. А. Ю. К., упражняващ търговска дейност под фирма “С.- Е. К.” против въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1143 от 13.07.2011 год., по гр.д.№ 1178/2011 год., с което е потвърдено решението на Пловдивския районен съд № 532 от 18. 02. 2011 год., по гр.д.№ 1802/2010 год. и по предявените в обективно кумулативно съденияване искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД и чл.88, ал.1, изр.2 ЗЗД са осъдени касаторите да заплатят на [фирма], [населено място] сумите: 6 960 лв., представляваща получено на отпаднало основание - развален комисионен договор от 17. 02.2005 год., авансово комисионно възнаграждение, 17 855 щ.д. с левава равностойност 24 998 лв., по предявен частичен иск от общата сума от 24 300 щ.д. авансово платената цена за закупуване на 36 тона фъстъци, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на исковата молба – 11.02.2010 год. до окончателното им изплащане. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, поради допуснато нарушение на материалния закон и на съществените съдопроизводствени правила, последните довели до ограничаване правото на защита на страната- касатор, касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Позовавайки се на извършените от първоинстанционния съд процесуални действия, след настъпилата смърт на ответника ЕТ в хода на делото, касаторите твърдят, че възприетото от въззивния съд разрешение на значимите за изхода на спора въпроси на процесуалното право, свързани с приложението на чл. 229, ал.1, т.2 ГПК и конституиране на наследниците на последния по реда на чл.227 ГПК, а именно: “ При спиране на делото, поради смърт на една от страните спират ли да текат за всички страни в процеса процесуалните срокове и дали всички последици от спирането на делото отпадат занапред от деня, когато спряното дело бъде възобновено?” и “Какво е правното значение на извършените процесуални действия, вкл. постановяване на съдебено решение, ако една от страните е починала в хода на производството преди приключване на устните състезания в първата инстанция и към датата на внезапната и смърт срокът за отговор на исковата молба не е изтекъл, но е изтекъл към датата на конституиране на правоприемниците му, тъй като делото не е било спряно, а отложено?” са разрешени в противоречие със задължителната съдебна практика. Като израз на последната са посочени три определения на ВКС, както и решение на ІV-то г.о. на ВКС № 21/ 26. 01.2010 год., по гр.д.№ 988/ 2009 год., постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК. Едновременно с визирания критерий за селекция касаторите се позовават и на основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, като считат, че неточно приложените от страна на решаващия съд процесуалноправни норми на чл.229, ал.1, т.2 ГПК и на чл.230, ал.3 ГПК и сравнително новата и различна уредбата на въззивното производство по отменения и по действащия ГПК, обуславя значението на формулираните по- горе процесуалноправни въпроси, свързани с така посочените разпоредби, за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответната по касационната жалба страна е възразила по допускане на касационното обжалване и алтернативно по основателността на въведените касационни основания в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, имаща правен интерес от предприетото обжалване и срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Основателно е и искането за допускане на касационното обжалаване. Съгласно последователната практика на ВКС, когато се касае до значим по см. на чл.280, ал.1 ГПК въпрос на процесулното право, отсъства необходимост въззивният съд изрично да се е произнесъл по същия в обжалвания съдебен акт, а е достатъчно осъществените от него процесуални действия да са в такова несъответствие с процесуалния закон, че единствено те да са обусловили неправилния и неблагоприятен за касатора краен правен резултат по делото. В случая, за да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ответникът ЕТ, починал в хода на делото пред първата инстанция и заместен по реда на чл.227 ГПК от конституираните негови наследници, в качеството си на комисионер по сключения между страните комисионен договор он 17.02.2005 год. не е изпълнил задължението си към комитента с грижата на добър стопанин при сключване на възложената му сделка покупко- продажба с чуждестранен купувач, доколкото стоката /36 тона фъстъци/, неотговаряща по съдържание за алатоксини на БДС не е могла да бъде внесена в пределите на РБългария и след уведомяването му за негодността на същата не е предприел действия по изпълнение на договора, заменяйки я с друго, годно спрямо изискванията на БДС, количество фъстъци, нито е дал сметка на доверителя, връщайки му авансово заплатената от него цена, поради което за последния е възникнало правото едностранно да развали сключения помежду им договор, волеизявлението за което е материлизирано в исковата молба. Отпадането на облигационната връзка между страните, поради развалянето и от изправния съконтрахент, според ПОС, има за своя пряка правна последица лишаване на ответника от основание за задържане на престираните му от комитента авансово суми, което от своя страна е достатъчно, за да обуслови по и основателност на искането за връщането им обратно по реда на чл.55, ал.1 ЗЗД. Позовавайки се на настъпила преклузия по см. на чл.266,ал. 1 ГПК въззивният съд е оставил без разглеждане възражението на ответната по спора страна за изправността на комисионера при сключване на процесната продажба, с оглед настъпила при превоза на закупената стока негодност на същата, както и за изтекла погасителна давност по отношение на претендираното вземане. Изложени са в тази вр. съображения, че доколкото по делото липсват категорични доказателства, конституираните на мястото на починалия в хода на първоинстанционното производство ответник ЕТ Е. К., негови наследници да са поискали своевременно удължаване на срока за депозиране отговор на исковата молба срещу праводателя им и за представяне на писмени доказателства по реда на чл.63, ал.1 ГПК, нито са заявили искане за възстановяване на изтеклия законов срок за осъществяване на съответните процесуални действия, то отказът на първоинстанционния съд да им изпрати препис от доказателствата по делото, както и да им предостави нов срок за отговор на исковата молба, не е процесуално нарушение, обуславящо приложението на чл.266, ал.3 ГПК и възприемане на сочените във въззивното производство доказателства за новооткрити по см. на чл.266, ал.2, т.1 и т.2 ГПК. Като ирелевантно в тази вр. е преценено и обстоятелството, че производството по делото не е било спряно от ПРС след получаване известие за смъртта на ответника на осн. чл.229, ал.1, т.2 ГПК, а е отложено за друга дата за представяне на необходимите за установяване на сочения факт доказателства, щом след получаване на удостоверение за смъртта и наследниците на починалия, последните са надлежно конституирани в процеса, като негови правоприемници по реда на чл.227 ГПК. Следователно от решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт и осъществените от въззивния съд процесуални действия се налага правен извод, че поставените процесуалноправни въпроси, като релевантни за крайния правен резултат по делото попадат в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, с което общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана. Основателно е и позоваването на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Новата процесуална уредба на въззивното производство и въведената с чл.266, ал.1 ГПК преклузия, позволяват да се приеме, че разрешението от въззивния съд процесуалноправни въпроси, формулирани от касатора се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото и допълнителната процесуална предпоставака за допускане на искания касационен контрол е налице. Що се отнася до основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, то същото е останало недоказано. Освен, че характер на задължителна за съдилищата съдебна практика по см. на поддържания критерий за селекция, съгласно постановките в т.2 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС има единствено цитираното решение на ВКС № 21/ 26. 01. 2010 год., по гр.д.№ 988/ 2009 год., постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК, то доколкото разгледаната със същото хипотеза, касаеща приложението на чл.182,ал.2, изр.2 ГПК/ отм./, чийто аналог е чл.229, ал.1, т.2 ГПК е различна – постановен съдебен акт без да бъдат конституирани, като страна в процеса правоприемниците на починалия преди даване ход на устните състезания ищец, не е налице изискуемия се от т.1 на чл.280, ал.1 ГПК идентитет между разрешените със същото правни въпроси и тези обусловили решаващите правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение. Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС