Определение № 74 от 11.04.2017 г. на ВКС по т. д. № 126/2015 г.

Производство по чл. 282 ГПК. С определение № 387/9.05.2016г., постановено по делото, не е допуснато до касационно обжалване решение №517/11.08.2014г., постановено по в.дело № 1130/2013 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение №112 от 19.08.2011г., постановено по т.дело № 96/2008г. на Смолянския окръжен съд в осъдителната му част, с която [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] суми: 20 000 лв., представляваща възнаграждение за извършени и приети СМР, дължими по договор от 07.05.2003 г. за обект „Изкопни работи за строителството и ремонт на технологични и обслужващи пътища”; 8 296.67 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на парично задължение по чл. 86 ЗЗД, дължимо за времето от 05.08.2005 г. до 05.08.2008 г.; 40 000 лв., представляваща подлежаща на връщане гаранция по чл.22 от договора от 7.05.2003г. за строителен обект „ Изкопни работи за строителство и ремонт на пътища”; за сумата от 56 743.26 лв., представляваща възнаграждение за извършени и приети СМР, дължими по договора от 07.05.2003 г. за изпълнение и строителство на „Подземен тунел за отвеждане на водите от водохващане до МИНИ – ВЕЦ на река Давидковска Малка А.”; 21 683.89 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на парично задължение по чл. 86 ЗЗД, дължимо за времето от 05.08.2005 г. до 05.08.2008 г.; 30 000 лв., представляваща внесена от [фирма]-гр. Мадан гаранция за качествено и срочно изпълнение по чл. 23 от договора от 07.05.2003 г. за строителство, общо в размер на 176 723, 82 лв. С определение №5/20.03.2015г. е спряно изпълнението на невлязло в сила въззивно решение № 517 от 11.08.2014 г. по гр. д. № 1130/2013 г. на Пловдивски апелативен съд, в частта, с която е осъдено дружеството – молител [фирма], да заплати на [фирма], [населено място] общо сумата от 176 723,82 лв. По особената сметка на ВКС е внесена сумата от 176 723,82 лв., включваща присъдените с решението суми. От дружеството [фирма] е постъпила молба за превеждане на внесеното обезпечение по сметка на ЧСИ П. И. М. за удовлетворяване на взискателя по изп.дело № 20148810401387. С молбата е приложена покана за доброволно изпълнение на вземането на взискателя [фирма] до длъжника [фирма] на сумата от 315 276.37 лв. По делото е постъпило уведомление от ЧСИ М., че по изп. дело № 20148810401387 длъжникът [фирма] е погасил част от задължението в размер на 23 617.14 лв. По делото е постъпило молба от [фирма], с която не възразява внесеното обезпечение да бъде преведено по сметка на ЧСИ, ако съдът прецени, че вземането е изискуемо. Молбата не съдържа твърдения дружеството - длъжник да е погасил дълг, различен от този посочен в уведомлението на ЧСИ М. до ВКС. ВКС, ТК състав на първо отделение като взе предвид обстоятелството, че размерът на задължението на [фирма] по изп. дело № 20148810401387 надхвърля размера на сумата, внесеното по особената сметка на ВКС като обезпечение от 176 723,82 лв. и постъпилите по сметка на ЧСИ суми от 23 617.14 лв., намира искането сумата от 176 723.82 лв. да бъде преведена по сметка на ЧСИ за основателно. С влизане в сила на определението по чл.288 ГПК, решението на Пловдивския апелативен съд е влязло в сила, поради което сумата преведена като обезпечение, следва да се използва съобразно нейното законово предназначение - удовлетворяване вземането на [фирма], признато с влязло в сила решение. При направената справка в счетоводството на ВКС е видно, че сумата се намира по сметката за обезпеченията на ВКС към датата на постановяване на настоящото определение - 11.04.2017г. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение