Определение № 206 от 21.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1047/2017 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Постъпила е касационна частна жалба от К. И. Б. чрез особен представител А. П. Г. срещу определение № 3159 от 26.09.16г.по ч.гр.дело № 4048/16г.на Софийския апелативен съд.С него е потвърдено разпореждане от 4.05.16г.по гр.дело № 263/15г.на Софийски окръжен съд,с което на основание чл.262 ал.2 т.2 ГПК е върната частна жалба вх.№ 1581 от 7.07.15г.на същата страна,подадена против определение № 905 от 4.05.15г.по посоченото дело за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото, поради неизпълнение на указанията на съда за внасяне на държавна такса в размер на 15 лв В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи бланкетно,че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване,без да е формулиран правният въпрос,разрешен от въззивния съд. Върховният касационен съд,състав на ІV г.о., като прецени данните по делото намира,че касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска. Общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалвания акт,за възприемането на фактическата обстановка от съда или за обсъждане на събраните по делото доказателства В изложението към касационната частна жалба не е посочено кой е процесуалноправният въпрос,който е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Такъв въпрос не може да бъде изведен от твърдението за наличието му.Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото определя извод,че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение на посоченото основание – чл.280 ал.1т.3 ГПК/т.1 от ТР № 1 от 12.01.10г.по ТД№ 1/09г.на ОСГТК на ВКС/ За пълнота следва да се отбележи,че разпоредбата на чл.262 ал.2 т.2 ГПК,приложима на основание чл.275 ал.2 ГПК и по отношение на частните жалби, е ясна и не се нуждае от тълкуване.Съдебната практика е многобройна и безпротиворечива в смисъл,че неотстраняването на нередовност на жалбата в срок /в случая не е внесена държавна такса,от заплащане на която жалбоподателят не е бил освободен/,е основание за връщането й. С оглед горното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о