Определение № 4952 от 18.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3993/2024 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Ж. Шипочка, чрез пълномощника й адв. К. Киряков, против определение № 2595 от 14.03.2024г. по адм. дело №442/2024г. на Административен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата й против разпореждане №УРИ 253р-1362/01.02.2024г. на мл.полицейски инспектор при РУ-Девня при ОДМВР-Варна, с което на основание чл.64 от ЗМВР й е разпоредено да не извършва противоправни деяния спрямо Ж. Коева от [населено място] и е прекратено производството по делото. В частната жалба са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по частната жалба – мл.полицейски инспектор при РУ-Девня при ОДМВР-Варна не изразява становище по същата. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени доводите и възраженията на страните, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел за установено от фактическа страна, че на 01.02.2024г. мл. полицейски инспектор провел ежеседмична среща с кмета на [населено място], община Суворово – г-жа Ж. Коева, в хода на срещата тя споделила, че Ж. Шипочка и синът й К. Шипочки, системно влизат в пререкания с нея. Тези взаимоотношения възпрепятствали изпълнението на служебните й задължения. В тази връзка е изготвена докладна, извършено е посещение на място в магазина на г-жа Шипочка и е съставен протокол за предупреждение и полицейско разпореждане. От представения протокол рег. №253р-1359/01.02.2024г., съставен на основание чл.65 ЗМВР се установява извършено предупреждение от полицейския инспектор към Ж. Шипочка, а именно: да спазва закона и да не нарушава обществения ред, да не извършва непристойни действия на обществени места, с което да нарушава общоприетите норми за поведение и да предизвиква възмущението на гражданите, да не влиза в конфликт и физическа саморазправа с Ж. Коева. Вписано е предупреждение за отговорността по чл.325, ал.1 от НК и чл.144, ал.1 от НК. Въз основа на този протокол и направените от г-жа Коева оплаквания, на основание чл.64 ЗМВР е издадено обжалваното разпореждане, с което е разпоредено да не извършва противоправни деяния спрямо Ж. Коева. Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна е приел, че подадената жалба е недопустима, тъй като оспореният акт няма характер на разпореждане по смисъла на чл. 64 от ЗМВР. Съдът е посочил, че полицейското разпореждане, неговото съдържание, ред и условия за издаването му са регламентирани в чл. 64, ал. 1 – 7 от ЗМВР, а предупреждението на полицейските органи – в чл. 65, ал. 1 – 3 от ЗМВР. От анализа на нормите на чл. 64 и чл. 65 от ЗМВР, съдът е извел извод, че разпорежданията по чл. 64, ал. 1 от ЗМВР се издават от полицейските органи в изпълнение на общо възложените им функции и задачи по чл. 6, ал. 1 от ЗМВР, както и тези по чл. 61 от ЗМВР, като техни адресати могат да бъдат държавни органи, организации, юридически лица и граждани, следва да съдържат фактическите обстоятелства, които изискват издаването им и правните разпоредби, на които се основават, като по своето правно естество, разпореждането има властнически характер - с разпоредителната му част се създават права или задължения на адресатите и се определят начинът и срокът за изпълнение, като неизпълнението е скрепено със санкция по чл. 257, ал. 1 и 2 от ЗМВР, докато с предупредителния протокол не се създават права или задължения. В случая, независимо че разпореждането е оформено на бланка за акт по чл. 64 от ЗМВР, същото не създава нови задължения за адресата, различни от тези, произтичащи от закона-да се спазва закона и да не се извършват противоправни деяния. Така постановеното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Спорният въпрос по делото е относно правното естество на обжалвания акт. Правните характеристики на акта се определят от съдържанието му, независимо от неговото наименование. Правилно съдът е посочил, че полицейското разпореждане, неговото съдържание, ред и условия за издаването му са регламентирани в чл. 64, ал. 1 – 7 ЗМВР, а предупреждението на полицейските органи – в чл. 65, ал. 1 – 3 ЗМВР. В чл. 64, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено. Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му – чл. 64, ал. 4 ЗМВР. Разпорежданията, издадени в писмена форма, се връчват срещу подпис на лицето, което им е адресат и подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс – чл. 64, ал. 6 и 7 ЗМВР. В чл. 65, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че полицейските органи предупреждават устно или писмено лицето, за което има достатъчно данни и се предполага, че ще извърши престъпление или нарушение на обществения ред. За писменото предупреждение се съставя протокол, с който лицето се предупреждава за отговорността, която се предвижда при извършване на съответното престъпление или нарушение на обществения ред – чл. 65, ал. 2 ЗМВР. Протоколът за предупреждение се съставя в присъствието на лицето и на един свидетел, като след запознаване със съдържанието му се подписва от полицейския орган, лицето и свидетеля – чл. 65, ал. 3 ЗМВР. Издаването на протокола за предупреждение по чл. 65, ал. 1 ЗМВР е насочен към предотвратяване на правонарушения от лицето, като се уведомява за отговорността, която следва да понесе и неблагоприятните последици от евентуално негово неправомерно поведение. Протоколът за предупреждение се издава в изпълнение на правомощията по чл. 61, ал. 1 ЗМВР. В настоящия случай, полицейският орган с така наречената разпоредителна част, всъщност е предупредил жалбоподателя да не извършва противоправни деяния спрямо Ж. Коева, което най-общо формулирано задължение не може да бъде характеризирано като същинска разпоредителна част, с която се създават конкретни права или вменяват конкретни задължения. Правилно решаващият съд е приел, че оспорения акт по характера си представлява предупреждение адресата да не извършва правонарушения. Довод, че актът по характер е предупреждение, е и обстоятелството, че неизпълнението на полицейско разпореждане по чл. 64 от ЗМВР е скрепено със санкция - чл. 257, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР, чието основание е именно неизпълнение на разпоредените конкретни задължения, която санкция е самостоятелна, независима от евентуалната санкция, предвидена за евентуално правонарушение. Предупреждението ако не бъде спазено от адресата му, не влече налагането на нарочна санкция. такава ще бъде наложена за самото правонарушение. По тази причина, за разлика от полицейското разпореждане, за чието издаване не е необходимо условие адресатът да е потенциален правонарушител, адресат на протокола за предупреждение е лицето, за което има данни, съответно предположение, че ще извърши престъпление или нарушение на обществения ред. Разглежданият акт, както правилно е приел съда, е по характера си предупреждение по смисъла на чл. 65 от ЗМВР - акт, насочен към превенция на нарушение на обществения ред, който не създава конкретни задължения за адресата си и като акт, който не засяга правната му сфера неблагоприятно, а само се предупреждава лицето да има дължимото поведение няма характер на индивидуален административен акт по чл. 21 от АПК и не подлежи на обжалване. С оглед приетото, че липсва годен за обжалване административен акт, правилно съдът е оставил без разглеждане жалбата. По изложените съображения, настоящият състав приема, че оспореното определение не страда от сочените в частната жалба пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,