Определение № 479 от 07.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3263/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Столична община срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, постановено на 28.01.2015г. по в.гр.д.№1833/2013г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което Столична община е осъдена да предаде на Г. Г. Н. владението на УПИ VІІІ за ЖС и тр.п., кв.288а, местност “ [улица]-Мотописта” по плана на [населено място], с площ от 900кв.м. и граници: от югоизток- [улица], от югозапад-УПИ ХХХV-405, от северозапад- УПИ V-348а, 348-б, 348в, 348д, от североизток-УПИ ХХХІV-404а, с административен адрес [населено място], [улица], както и на построената в този имот едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 65кв.м., находяща се в югоизточната част на УПИ, на около 4м. От [улица]навътре в имота, състояща се от две стаи, дневна, кухня, две антрета, сервизно помещение /тоалетна с баня/ и гараж със застроена площ от 15 кв.м., находящ се зад жилищната сграда на североизточната граница на УПИ. В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по процесуално-правния въпрос, уточнен от настоящия състав с оглед наведените в касационната жалба доводи, следва ли да бъде прието и ценено доказателство /нотариален акт като титул за собственост/, представено за първи път пред втората инстанция, ако страната е разполагала с това доказателство през цялото време и е следвало да го представи още с исковата молба, както и по въпроса за основателността на иска при липса на своевременно изменение на иска при представени доказателства в хода на делото за погиване на вещта. Ответникът по касационна жалба Г. Г. Н. не изразява становище досежно наличието на поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съдът приема следното: Г. Г. Н. е предявил срещу Столична община иск за предаване владението на процесния недвижим имот, като обстоятелствената част на исковата молба е уточнена след дадени от въззивния съд указания, във връзка с които е представен и н.а. №187, том ХХІV, рег.№4687, н.д.№4530/1947г., приет и обсъждан от въззивния съд като доказателство за правата на наследодателя В. С. Н.. За да достигне до извода, че предявеният от Г. Г. Н. ревандикационен иск е основателен, въззивният съд е приел, включително чрез препращане към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл.272 ГПК, че процесният недвижим имот е отчужден от наследодателя В. С. Н. за жилищно строителство и трафопост по реда на ЗТСУ със заповед №408:03.02.1977г., като на основание чл.1, ал.1 ЗВСОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБМН, ЗДИ и ЗС отчуждаването е отменено по жалба на Г. Г. Н., Б. Г. Г. и М. Г. С. до размера на правата им и със заповед № РД-15-0191/29.03.2001г. на областния управител на Област София на основание чл.80, ал.1 З. във връзка с извършената по съдебен ред отмяна на отчуждаването, е постановено изземване на получения като обезщетение при отчуждаването апартамент, находящ се в район “К. село”, [жилищен адрес]. Прието е, че процесният имот е идентичен с отчуждения, по отношение на който е постановено съдебно решение на СГС, ІІІ а състав по а.х.д.№2492/1994г., което е обосновало извод, че ищецът е собственик на недвижимия имот на основание отмяна на отчуждаването. Въз основа на представените пред въззивния съд удостоверения за наследници №2210/08.04.2013г. и №2450/19.07.2011г., както и на н.а.№187, том ХХІV, рег.№4687, дело №4530/1947г. е прието, процесният имот е бил собственост на наследодателя В. С. Н., от когото е бил отчужден, както и че Г. Г. Н. е един от неговите наследници по закон. С оглед на това е прието, че Г. Г. Н. е установил правото си на собственост върху този имот. Прието е, че предявеният по реда на чл.108 ЗС иск съставлява действие на управление, което може да бъде упражнено от всеки съсобственик на вещта, като в случая с оглед на обстоятелството, че правата на предявилото иска лице са доказани, както и че ответникът по така предявения иск в срока за отговор на исковата молба не е предявил основателни възражения, които да погасяват правото на собственост на ищеца, е прието, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, включително по съображения, че съгласно чл.5, ал.3 ЗОбС актът за общинска собственост няма правопораждащо действие. Първият поставен от касатора въпрос е ирелевантен и не би могъл да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като доказателствата са приети от въззивния съд след констатирано и отстранено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато от първоинстанционния съд, за наличието на което въпрос не е поставен. Налице е основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, касаеща претенцията за предаване владението върху едноетажната жилищна сграда, находяща се в УПИ VІІІ за ЖС и тр.п., кв.288а, м.”Б..”България-Мотописта” по плана на [населено място] по въпроса следва ли въззивният съд да вземе предвид обстоятелството, че в хода на производството вещта, предмет на предявения по реда на чл.108 ЗС иск е погинала, ако такива доказателства по делото са представени. Касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. С оглед искането на касатора за спиране изпълнението на осъдителното решение на въззивния съд и на обстоятелството, че касационното обжалване е допуснато само в частта, касаеща претенцията за предаване владението върху жилищната сграда, следва да се приеме, че само в тази част изпълнението на решението би могло да бъде спряно, като на касатора бъдат дадени указания да внесе надлежно обезпечение в размер на 47 137.60лв. /данъчна оценка на сградата, за която поддържа, че е била разрушена в хода на производството/. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение