Определение № 1194 от 18.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1955/2023 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба на Т. М. М. срещу протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание от 24.03.2023 г. по възз. гр. дело № 2076/2022 г. на Софийския апелативен съд (САС), с което е даден ход по същество и (след провеждане на устните състезания между страните) делото е обявено за решаване. При извършената служебна проверка съдът намира частната жалба за процесуално недопустима по следните съображения: Съгласно разпоредбите на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на обжалване пред горестоящата инстанция подлежат определенията на съда, с които се прегражда по-нататъшното развитие на производството по делото, както и в случаите, изрично посочени в закона. Обжалваното в случая определение, с което САС е дал ход по същество и е обявил делото за решаване, не е от категорията определения, изрично посочени в закона като подлежащи на обжалване. Атакуваното определение не е и от категорията определения, преграждащи развитието на производството по делото. В мотивите към т. 5 от тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС са дадени подробни разяснения кои определения и разпореждания на съда са преграждащи развитието на производството по делото, като обжалваното определение не попада сред тях. Напротив – с него съдът, след като е счел делото за изяснено от фактическа страна, е дал възможност на страните да проведат устните състезания помежду си, т.е. да изложат становищата си по материалноправния спор, след което е обявил, че ще се произнесе с решение, т.е. „отворил е вратата“ за постановяването на крайния си съдебен акт във въззивното производство – въззивното решение. Именно поради това, че обжалваното определение не е преграждащо и не слага край на делото, съгласно разпоредбата на чл. 253 от ГПК то може да бъде отменено от САС, който го е постановил – както служебно, така и по искане на жалбоподателката. Последната може да защити процесуалните си права, които счита за накърнени (поради това, че не ѝ била дадена възможност да даде обяснения по реда на чл. 176 от ГПК, каквито са подробните ѝ оплаквания в частната жалба) и чрез подаването на касационна жалба срещу въззивното решение, след като то бъде постановено. По така изложените съображения, подадената частна жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея частно гражданско производство по настоящото дело, също като процесуално недопустимо, следва да се прекрати. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение