Определение № 443 от 12.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 902/2012 г.

Производство по чл. 307, ал.1 ГПК. Делото е образувано по молба на Й. Т. Й. от [населено място] и Н. Ц. Ц. от същия град за отмяна на определение № 658 от 22.03.2012г. по гр.д. № 3529/2011г. на Хасковски районен съд, с което е върната исковата им молба и прекратено производството по посоченото дело. Като основание за отмяна се поддържа хипотезата на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК с оглед писмо на [община] от 28.09.2012г. и Решение на Върховния касационен съд, І г.о. по гр.д. № 1081/2011г. Ответниците по молбата С. М. М. и Т. А. М. чрез пълномощника си адв. В. вземат становище за недопустимост на молбата или евентуално за неоснователността й. Претендират разноски. При извършената проверка на допустимостта на молбата, Върховният касационен съд, състав на ІІг.о., намира следното: Обект на исканата отмяна е определение № 658 от 22.03.2012 по гр.д. № 3529/2011г. на Хасковски районен съд, с което на основание чл. 129, ал.4 във вр. ал.3 ГПК е прекратено производството по делото поради неотстраняване на констатирани нередовности на исковата молба, предявена от Й. Й. и Н. Ц. против С. и Т. М. с правно основание чл. 53, ал.2 З.. Установените пороци на исковата молба са следните: липса на ясен и точен петитум; неконкретизиране площта и границите на имота, за който се твърди, че е погрешно заснет в кадастралната карта; непосочване каква част от имотите на всеки от ищците е засегната от грешното заснемане; непредставяне на данъчна оценка; невписване на исковата молба. Определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството е потвърдено от Хасковски окръжен съд с определение № 114 от 04.05.2012г. по ч.гр.д. № 297/2012г. Върховният касационен съд, състав на ІІІг.о не е допуснал касационно обжалване на определението на въззивния съд с определение № 484 от 12.07.2012г. по ч.гр.д. № 375/2012г. Основанието за отмяна, сочено от молителите, е чл.303, ал.,т.1 ГПК – откриване на нови писмени доказателства от значение за спора, а именно: 1/писмо на [община] до двамата молители, според което с констативен протокол е установено монтиране на врата на улицата-тупик; 2/Решение № 238 от 17.07.2012г. по гр.д. № 1081/2011г. на ВКС, І г.о., с което е уважен иск на Й. Й. против С. и Т. М. по чл. 109 ЗС за премахване на незаконно изградена лятна кухня в североизточната част на имота им. Отмяната по реда на чл. 303 ГПК представлява средство за извънинстанционен контрол на необжалваеми и ползващи се със сила на присъдено нещо решения, както и съдебни актове, които поради разрешените материалноправни въпроси са приравнени по последици на влезлите в сила решения и за които законът не предвижда друг ред за защита - така т.2 от ППВС № 2/1977г. /същото запазва своето значение и понастоящем предвид непроменената същност на производството по отмяна/. Определението, респ. разпореждането по чл. 129, ал.3 ГПК, с което се връща исковата молба поради неотстраняване нередовностите й и се прекратява производството по делото, не е такъв съдебен акт. В този смисъл са: определение № 162 от 04.07.2012г. по т.д. № 519/2012г. на ТК, І т.о., определение № 218 от 11.07.2012г. по т.д. № 586/2012г. на ТК, ІІ т.о. и др. С това определение се разрешава процесуалния въпрос за редовността на исковата молба и в случая то е било подложено на допустимия инстанционен контрол. Поддържаното от молителите основание за отмяна - откриване на нови писмени доказателства, няма отношение към този процесуален въпрос - нередовностите на исковата молба се отстраняват не с представяне на писмени доказателства по съществото на правния спор, а с действия на ищеца по изпълнение на дадените от съда указания. Поради това отмяната на такъв акт не би могла да се основава на разпоредбата на чл. 303, ал.1,т.1 ГПК доколкото тя изисква откриване на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, а за преценка редовността на исковата молба не се вземат предвид доказателствата, а изложените от ищеца обстоятелства. Ето защо, ако отмяната на такъв съдебен акт би била оправдана в хипотези на нарушаване правото на страната да участва в делото - чл.303, ал.1,т.4 ГПК, то тя няма място в хипотезата на чл. 303, ал.1,т.1 ГПК. Отделно от това, за ищеца е налице възможност за защита чрез предявяване на нов иск, при съобразяване на законовите изисквания за редовност на исковата молба. Поради горното молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане, като в полза на ответниците се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. При този изход заявеното искане за спиране на изпълнението на определението на първоинстанционния съд, с което по реда на чл. 248 ГПК са поставени в тежест на молителите направените от ответниците разноски за производството, не следва да бъде разглеждано. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.