Решение № 6748 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13953/2016 г.

Решение № 6748 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13953/2016 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при община Б., чрез процесуален представител против решение № 1643 от 19.10.2016 г., постановено по адм. дело № 2509/2015 г. по описа на Административен съд - Б., с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи, че отчетната стойност взета предвид при изчисления на задълженията, е посочената в последната подадена коригираща декларация приложена по делото. Дори и първоначалната декларация да не е приложена, сочи, че това не променя размера на задължението. Иска отмяна на съдебния акт и потвърждаване на акта за установяване на задължение по декларация. Ответникът - "А. Б." АД (в несъстоятелност), представлявана от синдиците Р. Т. и С. Л., оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С оспореното решение Административен съд - Б. е отменил Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № АУ000509/18.01.2012 г., издаден от главен експерт в дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" ("МПДТР") при община Б., в частта, която е потвърдена с решение № 11-00-2577/1/30.11.2015 г. на директора на дирекция "МПДТР" при община Б., поправено с решение № 11-00-2577/5/17.12.2015 г. на директора на дирекция "МПДТР" в община Б.. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна, че на 09.11.2005 г. "А. Б." АД (в несъстоятелност) подава декларация вх. № 1336/09.11.2005 г., в която посочва като собствени, сграда с отчетна стойност 9 963 420 лева и павилион за портиера с отчетна стойност 3 240 лева. Декларацията е подадена за промяна на обстоятелствата, настъпили след определяне на пазарната стойност на недвижимите имоти - хотел "Космос" и павилион за портиер. На 18.01.2012 г. е издаден АУЗД № АУ000509 от главен експерт в дирекция "МПДТР", с който на основание чл. 107, ал. З от ДОПК в тежест на дружеството са установени задължения за ДНИ и ТБО за периодите 2003 г., 2004 г. 2005 г., 2006 г., 2007 г. и 2008 г. Актът е обжалван пред директора на дирекция "МПДТР", който отменя задълженията за първите четири периода и го потвърждава за ДНИ за 2007 г. в размер на 14 949, 99 лева и лихва за просрочие - 8 141, 65 лева; ТБО за 2007 г. в размер на 79 733, 28 лева и лихва за просрочие - 43 422,11 лева; ДНИ за 2008 г. в размер на 3 986,66 лева и лихва за просрочие - 1 656, 82 лева и ТБО за 2008 г. в размер на 19 933, 32 лева и лихва за просрочие - 8 284,13 лева. За да отмени АУЗД в цитираната по-горе част, съдът е приел, че АУЗД е незаконосъобразен, тъй като декларация № 45/31.01.2001 г. липсва по преписката и в архива на административния орган. Приел е, че приходният орган е издал акт въз основа на декларация с неизвестно съдържание, с което е нарушил разпоредбата на чл. 107, ал. 1 ДОПК и не е изпълнил задължението си по чл. 170, ал. 1 АПК да установи фактическите основания на акта в процеса на обжалването му. Решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Незаконосъобразен е изводът на съда, че липсата на декларацията от 2001 г., посочена в процесния АУЗД, е пречка за цялостна преценка на съответствието на акта с материалния закон. С влизане в сила на измененията на чл. 4, ал. 2 ЗМДТ от 01.01.2011 г. публичните вземания се събират по реда на ДОПК, който задължава съда по силата на чл. 160, ал. 1 ДОПК да реши делото по същество, като извърши проверка, вкл. чрез служебно назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, дали размерът на ДНИ и ТБО за процесния период е правилно определена, както и дали е доказано реалното предоставяне на услугите по чл. 66 ЗМДТ. Действително по делото не е представена от органа декларация по чл. 17, ал. 1 и 2 ЗМДТ, подадена от предприятието до общинската администрация, с посочени вид на имота, точното му местонахождение, отчетната стойност и другите обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка и ТБО, както и размера на дължимия данък и такса. Представена е последваща декларация по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ с вх. № 1336 от 09.11.2005 г., подадена поради настъпила промяна във вече декларирани обстоятелства, а именно промяна на стойността на сграда и павилион за портиер. Определените ДНИ и ТБО са за период следващ датата на подаване на коригиращата декларация по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ. Индивидуалният административен акт по чл. 107, ал. 3 ДОПК, трябва да съдържа фактически и правни основания. Фактическите и правни основания са мотивите на акта по смисъла на чл. 59, ал. 1 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Преценката на органа за фактите и правото дава възможност на адресата на акта да осъществи ефективно защитата си и на съда да извърши контрол за законосъобразност. В случая обаче не съответства на данните по делото направеният от съда извод, че в оспорения АУЗД не се съдържат фактическите основания за издаването му. Видно от самия акт, в него са посочени правните и фактическите основания за издаването му - чл. 107, ал. 3 ДОПК, посочено е задълженото лице, индивидуализиран е недвижимият имот, за който са определените в акта задължения. В производството по проверка на законосъобразността на акт за установяване на задължения по декларация е приложима разпоредбата на чл. 160, ал. 1 във вр. с чл. 144, ал. 1 ДОПК, с оглед на която съдът е длъжен да реши спора по същество, с изключение на хипотезата по алинея 3, когато естеството на акта не позволява решение по същество - която в случая не е налице. С оглед на това свое задължение съдът неправилно е приел, че не може да се извърши проверка за законосъобразността на АУЗД в съдебното производство, предвид липсата на описаната в него декларация от 2001 г. На основание чл. 168, ал. 1 АПК вр. с § 2 ДР на ДОПК, съдът е длъжен служебно да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 АПК вр. с § 2 ДР на ДОПК, към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Тези разпоредби в случая са нарушени. Макар да липсва първоначално подадената декларация по чл. 17 ЗМДТ, по делото е представена коригираща декларация № 1336/09.11.2005 г, . по която отчетна стойност са изчислени ДНИ и ТБО. Ето защо съдът е бил длъжен да провери наличието на всички материалните предпоставки за определяне на задълженията. За да е дължима ТБО за услугите по чл. 62 ЗМДТ, освен наличието на правна връзка между недвижимия имот и правния субект по смисъла на чл. 11 ЗМДТ, е необходимо, да е налице заповеди по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, в които да са посочени районите и видът на услугите по чл. 62 ЗМДТ, които се предоставят, като в тях да е предвидено предоставянето на съответните услуги. Следва да се установи, че декларираният имот, за които ТБО е начислена, попада в териториалния обхват на определените със заповедите райони. По аргумент от чл. 71 ЗМДТ следва да се установи, че услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е реално извършвана от общината, както и че тя разполага с депо или друго съоръжение за обезвреждане на битовите отпадъци. Посоченото е елемент от материалната законосъобразност на АУЗД, в частта на установените с него задължения за ТБО. В случая Административен съд - Б., предвид липсата на изрични възражения за незаконосъобразност на акта, с изключение на тези за липсата на декларация № 45/31.01.2001 г., не е изложил правни изводи досежно посочените по-горе обстоятелства. Съдържанието на обжалваното решение не отговаря на изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК вр. с § 2 ДР на ДОПК. Това препятства възможността на настоящата инстанция да извърши проверка на правилността на първоинстанционното решение относно приложението на материалния закон. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно би ги лишило от същинската касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на процесния акт. По изложените съображения решението се явява неправилно. То следва да бъде отменено, а с оглед забраната за нови фактически установявания, съгласно чл. 220 АПК и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, който да се произнесе по оспорването, като изложи мотиви по всички правнорелевантни факти, в съответствие с изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК вр. с § 2 ДР на ДОПК. Производството пред административния съд е по реда на ДОПК, поради което и предвид характера на обжалвания пред него акт, съдът е длъжен да реши спора по същество. При новото разглеждане на делото съдът следва да обсъди всички необходими доказателства, за изясняване на спора от фактическа страна и при надлежно установено предоставяне на услугата от общината и наличие на депо за процесния период, да провери законосъобразността на определената основа за начисляване на ТБО, ДНИ, както и техния размер. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 АПК вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение