Определение № 158 от 23.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 120/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.1, т.1, във връзка с ал.3 т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от М. з. и х., против въззивно определение №194/18.3.2008 г. по ч.гр.д. №573/2008 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.к., І-ви състав. Обстоятелствата по делото са следните: В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, не се излагат основания за допускане на касационното обжалване са по чл.280, ал.1 ГПК. Не е формулиран и съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос. Твърди се, че съдът не е зачел възражение по чл.248, ал.3 ГПК/отм./. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че частната касационна жалбата е подадена в законния срок. Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК обаче не съдържа, както основание за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване, така и формулиран съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос. От него е видно, че са налице твърдения относими към правилността на съдебния акт, което сочи на касационни основания. Недопустимо е съдът да извлича съществените въпроси, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на съществения въпрос от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос/материалноправен и процесуалноправен/ води до необсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК. В Случая обаче частният касационен жалбоподател не е посочил и основание по смисъла на чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК. Поради това касационното обжалване на въззивното определение не следва да се допусне. Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,