Решение № 4730 от 16.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1628/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Спартак АД със седалище гр. Бургас, чрез процесуалния му представител адв. Златарев, против решение 1258 от 12.12.2023г., постановено по адм.д. 63/2023г. по описа на Административен съд /АС/ - гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед 4078 от 25.11.2022г. на заместник кмета по Строителство, инвестиции и регионално развитие /СИРР/ на община Бургас, с която на основание чл. 195 ал. 4 ЗУТ на жалбоподателя е наредено като собственик на строеж Колективно средство за защита с обща площ 580 кв.м., представляващо сграда с идентификатор 07079.604.230.34 по кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ на гр. Бургас, намираща се в ПИ идентификатор 07079.604.230 по КККР на гр. Бургас да предприеме необходимите действия за техническо обследване на строежа, да внесе в дирекция ЦАУ Освобождение на община Бургас за одобряване инвестиционни проекти за поправяне, заздравяване и възстановяване на основни части и инсталации на строежа с оглед привеждането му в съответствие с нормативните изисквания за техническа пригодност, както и да извърши всички необходими ремонтни и възстановителни дейности за поправяне, заздравяване и възстановяване на основни части и инсталации, на инженерно техническото и специално оборудване на строежа Колективно средство за защита /КСЗ/ в определените в заповедта срокове. С решението дружеството е осъдено да заплати разноските по делото. С касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Навежда съображения, че основният спор по делото е дали може да бъде адресат на заповедта, като в тази връзка твърди, че е неправилен извода на съда, че дружеството може да е носител на задължението по чл. 195 ал. 4 ЗУТ. В тази връзка навежда съображения, че изводът на съда, че е собственик на обекта, предмет на заповедта, е постановен в противоречие със закона и събраните доказателства. Твърди и че съдът необосновано и в нарушение на процесуалните правила е крадитирал едната от приетите по делото съдебно технически експертизи, а не е кредитирал другите. Твърди в тази връзка, че не е налице идентичност между строежа, предмет на заповедта, който е описан с площ от 580 кв.м. и обект специално помещение с площ от 500 кв.м., който е описан в документите му за собственост, а изводът в обратна насока в оспореното решение е необоснован. Иска оспореното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя обжалваната заповед. Претендират разноски за двете инстанции. Ответникът заместник кметът по СИРР на община Бургас, чрез процесуалния си представител юрк. Димитров, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна адресат на оспореното решение, и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС гр. Бургас е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган по чл. 195 ал. 4 ЗУТ в рамките на предоставените му правомощия с представени по делото заповед на кмета на община Бургас съгласно § 1 ал. 3 ДР на ЗУТ, в съответствие с изискванията за форма, с надлежно индивидуализиран обект, предмет на разпоредителната част на заповедта, включително с дадени точни и ясни указания относно необходимите действия, които следва да бъдат предприети, както и без допуснати нарушения на административно производствените правила. Достигнал е до извод и за материална законосъобразност на заповедта, поради наличието на предпоставките визирани в чл. 195 ал. 4 ЗУТ, тъй като от доказателствата е установено, че конструкцията на колективното средство за защита не е компрометирана, макар и съоръжението да е във влошено техническо състояние и не е годно за ползване по предназначение без ремонт, то са били налице предпоставките за разпореждане същото да бъде поправено и заздравено, като тази възможност се установява и от приетите по делото съдебни експертизи. Изложил е съображения и че във връзка с констатираното не са налице предпоставките да бъде разпоредено премахването, като се е позовал и на разпоредбата на чл. 35 от Наредбата за реда за изграждане, поддържане и използване на колективните средства за защита /НРИПИКСЗ/, разписваща, с оглед на специалния статут на КСЗ, че независимо от отпадналото предназначение, при съхранена конструктивна цялост, такива съоръжения да се запазват, като е приел, че тези специални разпоредби изключват възможността за премахването му. Най накрая достигнал е до извод, че в съответствие със закона жалбоподателят е посочен като адресат на задълженията, вменени с оспорената заповед, извеждайки извод съобразно събраните в хода доказателства, че същият се явява собственик на спорния обект. Приел е, че това е така, тъй като в акт за държавна собственост /АДС/ 11428 от 27.03.1995г. в капитала на дружеството е включен обект специално помещение, описан като стоманобетонна конструкция с площ 500 кв.м., като този обект е деактуван със заповед РД 11 27 от 16.01.2003г. на Областния управител на област Бургас и предаден на дружеството Спартак АД, като се е позовал и на представения правен анализ от 1996г. и приложена към него оценка на активите от 1993г., в която се съдържат данните за този актив, а именно специално помещение от 1971г. с определена стойност. Посочил е, че от приетата по делото съдебно счетоводна експертиза към настоящия момент това помещение е включено в амортизационния актив на дружеството, но без посочена стойност, поради изчерпване на същата вследствие на начислени през годините амортизации. Изложил е съображения, че не кредитира приетата по делото експертиза в частта, с която е посочено, че специалното помещение, описано в документите за собственост, съответства на помещение за специално производство, позиционирано в главния корпус на завода, тъй като това помещение като описано с леки стени, позволяващи преместването му във времето във връзка с производствените необходимости, не съответства на данните за помещението, описано в счетоводните документи, правния анализ, АДС, заповедта за деактуване, където то е описано като стоманобетона/железобетонна конструкция. Приел е и че установеното разминаване в площите по оспорената заповед и в документацията относно него в различните години, включително посочването в една част в кв.м., а в друга част в куб. м., е несъществено но не могат да обосноват липса на съответствие между съществуващото помещение, собственост на жалбоподателя и това, обект на оспорената заповед. Поради това е приел, че жалбоподателят правилно е определен като адресат на вмененото му с оспорената заповед задължение по чл. 195 ал. 4 във връзка с ал. 1 ЗУТ, включително е като задължен субект по Закона за защита от бедствия /ЗЗБ/ и НРИПИКСЗ. По тези съображения е достигнал до извода за законосъобразност на заповедта и е отхвърлил оспорването. Решение е правилно. Правилен е извода на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, в съответствие с изискването за форма и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Чл. 195 ал. 4 ЗУТ предвижда, че В случай че обект по ал. 1 не се поддържа в добро състояние, както и при възникване на обстоятелствата по ал. 3, кметът на общината издава заповед, с която задължава собственика да извърши в определен срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване. Съгласно § 1 ал. 3 ДР на ЗУТ Кметът на общината може да предостави свои функции по този закон на заместниците си, на главния архитект на общината и на други длъжностни лица от общинската (районната) администрация. В случая по т. 17 от представена по делото заповед 2894 от 06.10.2021г., кметът на община Бургас по реда на § 1 ал. 3 ДР ЗУТ е предоставил правомощията си по чл. 195 ал. 4 ЗУТ на заместник кмета по СИРР на община Бургас, който е и издал оспорената заповед. Правилен е извода на съда и че при издаване на оспорената заповед не са допуснати нарушения на административно производствените правила от категорията на съществените, както и че е спазена предвидената в закона форма с изложени подробни фактически основания за издаването й, които са съответни на правните основания за издаване на заповедта. Правилен е извода на съда за материална законосъобразност на заповедта, поради наличие на предпоставките визирани в правната норма, при които собствениците могат и следва да бъдат задължени да извършат съответно ремонтни и възстановителни работи по собствения си обект. В случая при издаване на заповедта и във връзка с разпоредбите на чл. 195 ал. 4 и във връзка с чл. 195 ал. 1 от ЗУТ задължени да поддържат сградата и да извършат укрепването и заздравяването са собствениците на същата. При установяване, че строежът, предмет на заповедта, не се поддържа в добро състояние, както и при възникване на обстоятелствата по ал. 3, които в случая са другите обстоятелства твърдени от самия жалбоподател, включително в неговото заявление вх. 70 00 267 от 10.01.2022г., по което е започнало производството, в което посочва, че е поискал свалянето от отчет на КСЗ, поради лошото му състояние в резултат на неблагоприятно въздействие на времето и високи подпочвени води, кметът на общината издава заповед, с която задължава собственика да извърши в определен срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяван. В случая са установени имено тези обстоятелства, а именно, че КСЗ не е поддържано и се нуждае от ремонтни и заздравяващи дейности, поради и което правилно, при наличие на законовите предпоставки и в интерес на собственика, кметът е наредил заздравяването и ремонтирането му. Т.е. при наличие на предпоставките по чл. 195 ал. 4 ЗУТ и при установяването, че конструкцията на КСЗ не нарушена, в съответствие със закона, е издадена оспорената заповед. Следва да се посочи, че премахването по чл. 195 ал. 6 ЗУТ е крайна мярка, приложима в случаите, когато се установи, че обектът не може да се поправи и заздрави, а в случая от доказателствата напротив се установява, че обектът не е конструктивно компрометиран и може и следва да бъде ремонтиран и заздравен. Съобразно чл. 12 ал. 6 от ЗЗБ Редът за изграждане, поддържане и използване на колективните средства за защита, както и специфичните изисквания към тях се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи, министъра на отбраната и министъра на регионалното развитие и благоустройството, а именно Наредбата за реда за изграждане, поддържане и използване на колективните средства за защита. Съответен на закона е в тази връзка изводът на съда, че съгласно чл. 35 от НРИПИКСЗ Колективните средства за защита, които не могат да се използват по предназначение, но са с некомпрометирана конструкция, се обезопасяват от собственика, като се запазва възможността за възстановяване на функционалната им пригодност, като в случая се установяват и предпоставките по тази разпоредба, тъй като е безспорно установено, че конструкцията на КСЗ не е компрометирана, съответно за собственика на строежа е налице задължение да го обезопаси и възстанови функционалната му пригодност. Тези задължения кореспондират и с вменените му задължение с оспорената заповед. Правилен е и извода на съда, че заповедта е насочена към адресат, на която може и следва да бъде вменено задължението за поправяне, заздравяване и възстановяване на КСЗ. Съгласно чл. 12 ал. 3 ЗЗБ Колективните средства за защита са имоти - публична държавна, публична общинска или частна собственост, и се поддържат и управляват от ведомствата, на които са предоставени, от кметовете на общини или от собствениците им. Посочената разпоредба от специалния закон допуска КСЗ да бъдат частна собственост, като именно на собствениците им е вменено задължението за поддържането им. Съгласно чл. 195 ал. 4 ЗУТ задължението по тази разпоредба може да бъде вменено само на собственик на строежа, като в случая е правилен и съответен на събраните доказателства извода на пръвоинстнационния съд, че жалбоподателят е собственик на КСЗ, предмет на заповедта. Настоящата инстанция споделя изцяло изложените подробни мотиви в оспореното съдебно решение, като е съответен на събраните доказателства извода, че КСЗ е записано като специално помещение в АДС от 1995г. и в заповедта, с който са деактувани имоти и предадени на дружеството Спартак АД. Настоящата инстанция споделя и изводите на АС гр. Бургас досежно това, че наличието на минимални разминавания в посочената площ на строежа не обосновават извод за това, че същият е различен от описаното в документите за собственост на жалбоподателя специално помещение. Най накрая и индивидуализирания строеж с посочен идентификатор в оспорената заповед е записан и в кадастралния регистър на дружеството Спартак АД на основание АДС от 1995г. Следва да се посочи и че от приетата по делото съдебно техническа експертиза безспорно се установява, че в КК е нанесена надземната част на КСЗ, а според СТЕ цялото съоръжение надземна и подземна част описан като специално помещение в правния анализ при приватизиране на дружеството и в заповед РД 11 27 от 16.01.2003г. на областния управител на област Бургас за деактуване на имущество на Спартак АД съответства на колективно средство за защита по оспорената заповед. Обоснован въз основа на всички събрани в хода на производството доказателства и обсъдени в тяхната съвкупност е изводът на пръвоинстанционния съд, че записаното в документите за собственост на жалбоподателя специално помещение е съответно на нареденото за ремонтиране колективно средство на защита, предмет на заповедта. Съответно обоснован е извода, че жалбоподателят като собственик на същото, законосъобразно е посочен като адресат на задълженият, които са му вменени с оспорената заповед. По изложените съображения оспореното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. Искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено в размер на 100 лв. съгласно чл. 143 ал. 3 от АПК и във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.