Определение № 420 от 23.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 320/2010 г.

Производство по чл. 274 ал. 3 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба от З. П. В. срещу определение № 1589 от 07.06.2010 г. по гр. д. № 1337/10 г. на Окръжен съд гр. П.. Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението. В срока по чл. 276 ГПК не са постъпили възражения от ответниците по жалбата Т. Г. Г. и Н. Г. К.. ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. Видно е от данните по делото, че с определение от 19.02.2010 г. по гр. д. № 253/09 г. Районен съд гр. П. е прекратил като недопустим иска на З. В. срещу Т. Г. и Н. К. с правно основание чл. 32 ал. 2 ГПК. С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определението. Приел е, че в процесното дворно място е построена триетажна жилищна сграда в която страните имат отделни жилища. Тъй като се касае за етажна собственост /ЕС/, съгласно чл. 38 ал. 1 ЗС дворното място е съсобствено. То може да бъде разпределено за ползуване само от Общото събрание на ЕС по реда на чл. 37 ЗС. Съгласно чл. 274 ал. 3 ГПК, когато са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК, на обжалване с частна жалба пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения преграждащи по-нататъшното развитие на делото, или определения с които се дава разрешение по същество на други производства, или се прегражда тяхното развитие. Според чл. 280 ал. 1 ГПК, на касационно обжалване подлежат въззивните определения в които съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос който е решен в противоречие с практиката на ВКС, е решаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. С оглед изискването за допустимост на касационното обжалване, в изложението към частната жалба касаторът е посочил въпрос за необходимостта при постановяване на акта съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях да направи обосновани правни и фактически изводи. Според него този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото - основание за касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Настоящият състав счита че няма основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Същественият процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото тогава, когато по него няма съдебна практика, или когато има такава, но тя не е правилна и трябва да бъде променена. Тъй като по формулирания въпрос има съдебна практика, разглеждането му няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото, затова не е налице е основанието за допустимост на частната касационна жалба. Водим от горното, съдът