Определение № 12887 от 20.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11641/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Ю. Радинова от гр. Варна, против Определение № 2756 от 09.10.2023 г., постановено по адм. дело № 1959/2023 г. по описа на Административен съд – Варна. С доводи за неправилност се иска неговата отмяна с произтичащите от това законни последици. В срока по чл. 232 от АПК възражения не са постъпили. Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд – Варна е оставил без разглеждане подадената от Ю. Радинова жалба и е прекратил производството по делото на основание чл. 159, т. 5 от АПК поради това, че е просрочена. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено следното: Производството пред Административен съд – Варна е образувано по жалба на Ю. Радинова срещу Заповед № 0301-РД01-0202 от 10.05.2023 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – Варна, с която е наредено да бъде възстановена недобросъвестно получена целева помощ за отопление за сезон 2022-2023 г. С от 12.09.2023 г., съдът е дал указания на жалбоподателката да представи доказателства за подаването в срок на жалбата й срещу оспорения административен акт с оглед обстоятелството, че заповедта е връчена на 12.05.2023 г., а жалбата е заведена в ДСП – Варна на 24.07.2023 г. – извън 14-дневния преклузивен срок за обжалване. В изпълнение на съдебното разпореждане, Ю. Радинова е представила в съда разписка за връчването на констативен протокол от 27.04.2023 г. и подаденото от нейна страна възражение срещу него. Съдът е приел, че представените документи не доказват срочността на подадената жалба срещу Заповед № 0301-РД01-0202 от 10.05.2023 г. на директора на ДСП – Варна, поради което, с от 26.09.2023 г., постановено по адм. дело № 1959/2023 г. по описа на Административен съд – Варна, отново е дал указания на жалбоподателката да представи доказателства за това, че е подала жалбата си в законовия срок, като е посочил, че при неизпълнение на нередовностите жалбата ще бъде оставена без разглеждане,а производството по делото- прекратено. Жалбоподателката отново не е представила годни доказателства за срочността на подадената жалба. Представила е единствено копия от оспорения акт и жалбата си. При тези данни, след като не са представени доказателства за спазването на преклузивния срок за обжалване, съдът е приложил нормата на чл. 159, т. 5 от АПК, съгласно която жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато оспорването е просрочено. Административен съд – Варна надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти и обстоятелства от значение за казуса и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите в случая материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. Подаването на жалбата в предвидения от закона срок е условие за нейната допустимост, чието неудовлетворяване се явява процесуална пречка за развитието на съдебното производство по заявения правен спор и валидно упражняване на правото на обжалване. С оглед горното, настоящият съдебен състав намира, че Административен съд – Варна, като е оставил частната жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото, е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,