Определение № 4642 от 15.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3705/2024 г.

Производството е по реда на чл. 157, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по частна жалба, подадена от "Ди Строй 2016" ЕООД, с [ЕИК], чрез адв. Д. Балкански, срещу Определение № 2142 от 27.02.2024 г., постановено по адм. д. № 1960 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2024 г. С обжалваното определение е отхвърлено искането на настоящия частен жалбоподател за спиране на изпълнението на Ревизионен акт № Р-22221023001254-091-001 от 05.10.2023 г. (РА), издаден от М. Генева - началник сектор, в качеството й на орган, възложил ревизията и Д. Кирова - главен инспектор по приходите - орган, ръководител на ревизията, потвърден изцяло с Решение № 1780 от 19.12.2023 г., издадено от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (Д "ОДОП") - София при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), обективирано в жалбата срещу РА. Частният жалбоподател поддържа становище, че определението, предмет на инстанционна проверка, е неправилно. Сочи, че извън вниманието на съда останал фактът, че по делото били представени доказателства за вече направено обезпечение от страна на органите на НАП за целия размер на главницата и лихвите по РА в оспорената пред съда част. Като се позовава на приобщените по делото постановления за налагане на предварителни обезпечителни мерки и за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки, твърди, че съдът не отчел, че е спазено изискването да се представят доказателства за направено обезпечение. Обръща внимание, че съдът не съобразил и направеното разпределение за погасяване на задължението по спорния РА в размер на 13961,11 лв., при което към датата на искането за спиране на изпълнението му задължението по него, ведно с лихвите, е 40966,75 лв., а остатъкът от задължението, ведно с лихвата, е обезпечен предвид размера на наложеното обезпечение. Наред с това, в съответствие с разпоредбата на чл. 195, ал. 6 ДОПК по делото са представени удостоверения за застрахователна стойност на МПС, като се излага становище, че прочитът на тази разпоредба, който прави съдът е неправилен. Според частния жалбоподател не е налице изискване застрахователната стойност да е посочена в застрахователен договор, тъй като това не съответства на поредността, дадена от законодателя в посочената разпоредба. Предвид изложеното, като сочи, че обезпечението съответства на обезпечителната нужда и даже го надхвърля, частният жалбоподател моли отмяната на обжалваното определение и постановяване на съдебен акт, с който да бъде спряно изпълнението на РА в оспорената пред съда час. Ответникът - директорът на Д "ОДОП" – София при ЦУ на НАП не представя възражение или отговор на предявената частна жалба. За да се произнесе, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, съобрази следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срок и срещу акт, който подлежи на инстанционна проверка. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Обжалваното определение е постановено по искане, подадено от "Ди Строй 2016" ЕООД до състава на АССГ, който разглежда жалбата на това дружество срещу РА № Р-22221023001254-091-001 от 05.10.2023 г., издаден от М. Генева - началник сектор, в качеството й на орган, възложил ревизията и Д. Кирова - главен инспектор по приходите - орган, ръководител на ревизията, потвърден изцяло с Решение № 1780 от 19.12.2023 г., издадено от директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП за спиране изпълнението на последния в обжалваната пред съда част до окончателното решаване на спора в съдебното производство с влязъл в сила съдебен акт. С този РА, в обжалваната пред съда част, са установени задължения по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за ревизираните данъчни периоди м. 12.2021 г., от м. 09.2022 г. до м. 12.2022 г. в размер на 58119,44 лв. и съответните лихви за забава в размер на 7347,09 лв. Съдът съобразил, че към искането за спиране на изпълнението на РА в обжалваната част, са представени справка за задълженията на дружеството към дата 08.01.2024 г., разпореждане от 08.01.2024 г. за разпределение на плащане по изпълнително дело № 231403834/2023 г. по описа на ТД на НАП - София, образувано срещу «Ди строй 2016» ЕООД, като сума в размер на 15000,00 лв. е разпределена за задължения на дружеството за ДОО, ЗО, УПФ, а за задължения по спорния РА - сумата от 13961,11 лв. - за главница. Взел предвид, че с искането е направено предложение като обезпечение на оставащите задължения по РА да бъде наложен запор върху МПС подробно описани там и в обжалваното определение. Тези МПС са с обща застрахователна стойност в размер на 50000,00 лв. и според «Ди строй 2016» ЕООД стойността им значително надхвърляла остатъка от задължението по РА като обезпечава в пълна степен публичните задължения. Съдът взел предвид също така, че са наложени обезпечения за събиране на задълженията по процесния РА по реда на чл. 121, ал. 6 ДОПК чрез налагане на запор върху същите МПС- първите две от които с балансова стойност 0,00 лв., третото с балансова стойност – 9800,00 лв., върху дробилка за клони с балансова стойност 3732,50 лв., както и на запор по отношение на земеделска и горска техника - колесен трактор с балансова стойност 7500,00 лв. Въз основа на посоченото по – горе, първоинстанционният съд направил извод за неоснователност на направеното искане за спиране на изпълнението на спорния РА. Мотивирал се, че е наложено обезпечение за събиране на задълженията по този акт върху същите активи - МПС, предложени от дружеството в искането, предмет на произнасяне. Като се позовал на чл. 157, ал. 2, във вр. с чл. 153, ал. 3 ДОПК съдът приел, че в случая искането не е мотивирано и с размера на лихвите към датата на искането - 12.01.2024 г. Наред с това, като съобразил чл. 195, ал. 6, т. 1 ДОПК и това, че видно от представените удостоверения за застрахователна стойност, същите са издадени на основание чл. 46, ал. 2, във връзка с чл. 33, ал. 1, т. 4 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), които разпоредби касаят оценка при прехвърляне или придобиване на имущества, ценени по чл. 33, ал. 1, т. 4 - по застрахователна стойност, съдът приел, че не са представени доказателства, че посочената в удостоверенията застрахователна стойност е вписана в застрахователен договор, като при това няма данни дали МПС са застраховани или не. По тези съображения счел, че е в невъзможност да прецени доколко са спазени изискванията по чл. 195, ал. 1, т. 6 ДОПК, съответно дали посочената в удостоверенията стойност е относимата и достатъчна по размер за обезпечение на главницата и лихвите към датата на искането. Ето защо направил извод, че не се установяват предвидените в закона основания да допусне спирането на изпълнението на РА в оспорената пред съда част, поради което отхвърлил искането. Определението е валидно и допустимо, но е неправилно. Разпоредбата на чл. 153 ДОПК предвижда ред и условия за спиране изпълнението на РА от решаващия орган, пред когото е обжалван той по административен ред. На основание чл. 157 ДОПК при същите предпоставки е възможно административният съд да постанови спиране на изпълнението на обжалван по съдебен ред РА. Тълкуването на разпоредбите на чл. 153, ал. 3, във вр. с чл. 157, ал. 3 ДОПК сочи на извода, че основателността на искането за спиране на изпълнението на РА е обусловено от представяне на доказателства за направено обезпечение в размер на главницата и лихвите, а когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. В тези случаи се прилагат съответно разпоредбите на чл. 153, ал. 3 - 5 ДОПК. По предписанието на разпоредбата на чл. 153, ал. 5, във вр. с ал. 4 ДОПК в случаите, при които представеното обезпечение не е в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа (както е в случая), преценката се осъществява съгласно предложеното обезпечение, като изпълнението може да бъде спряно като се задължи компетентният публичен изпълнител в определен срок да наложи обезпечителни мерки върху предложеното като обезпечение имущество. В тези хипотези, по аргумент от чл. 153, ал. 5 ДОПК, спирането има действие от датата на налагане на обезпечителните мерки от публичния изпълнител. В случая пред АССГ е висящо производство по обжалване на спорния РА, с който са установени задължения по ЗДДС за «Ди строй 2016» ЕООД в размер на 58119,44 лв. и съответните лихви за забава в размер на 7347,09 лв. Съгласно представената към искането за спиране на изпълнението на РА Справка за задълженията на «Ди строй 2016» ЕООД към 08.01.2024 г. от НАП, задълженията по спорния РА в оспорената пред съда част са в размер на 40966,75 лв., от които главница в размер на 32518,17 лв. и лихва в размер на – 8448,58 лв. Според лихвения калкулатор на НАП лихвата за периода 08.01.2024 г. – 12.01.2024 г. (датата на подаване на искането за спиране изпълнението на РА, обективирано в жалбата срещу акта, подадена до АССГ) е в размер на 62,29 лв. Следователно, относимият размер на лихвата, който следва да се съобрази при извършване на преценката по чл. 153, ал. 3 ДОПК е 8510,87 лв. Предвид посоченото, размерът на обезпечението следва да покрива остатъка от задължението по РА в оспорената пред съда част и лихва към датата на подаване на искането – 41029,04 лв. За обезпечаване на задължението по РА, ведно с лихвата, дружеството – жалбоподател – настоящ частен жалбоподател се позовава на наложените обезпечения от публичния изпълнител с Постановления за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 6 ДОПК от 02.11.2023 г., с които е продължено действието на наложените предварителни обезпечителни мерки по две постановления от 21.03.2023 г. и от 11.04.2023 г. – запори на автобус със застрахователна стойност 16000,00 лв.; товарен автомобил Ивеко със застрахователна стойност 19000,00 лв. и товарен автомобил Форд със застрахователна стойност 15000,00 лв. Наред с това, запори са наложени по отношение на товарен автомобил Дачия с балансова стойност 9800,00 лв.; дробилка за клони Рамбо с балансова стойност 3732,50 лв. и колесен трактор Исеки с балансова стойност 7500,00 лв. При тези безспорни по делото обстоятелства, неправилно първоинстанционният съд е направил прочит на разпоредбата на чл. 195, ал. 6, т. 1 ДОПК като е предпоставил за преценката си относно наличието на предпоставките за спиране на изпълнението на РА, изискването да бъде представен застрахователен договор за застраховане на имуществото, предмет на обезпечението, в който да е посочена застрахователната му стойност. Фактът, че представените удостоверения за застрахователна стойност са издадени на основание чл. 46, ал. 2, във връзка с чл. 33, ал. 1, т. 4 ЗМДТ не ги дискредитира като доказателства относно застрахователната стойност на трите МПС, която в случая е своеобразна пазарна стойност. В този смисъл съдът без основание е поставил застраховането на предложеното за обезпечение имущество, респективно представянето на застрахователен договор за установяване на този факт, като условие да съобрази застрахователната им стойност при преценката си относно спазване на изискванията по чл. 195, ал. 1, т. 6 ДОПК. Доколкото е безспорно, че застрахователната стойност на имуществото предложено за обезпечение покрива размера на задължението по РА (главница и лихви) в оспорената пред съда част към датата на подаване на искането и по отношение на това имущество е наложен запор с постановление на публичния изпълнител, следва да се приеме, че предпоставките за удовлетворяване на направеното искане са налице. Видът на обезпечителните мерки са регламентирани в чл. 198 ДОПК, като една от тях е запор на движими вещи и вземания на длъжника – ал. 1, т. 2. Според чл. 201, ал. 1 ДОПК при запор на движима вещ публичният изпълнител извършва опис, оценка и предаване на вещта за пазене на длъжника или на трето лице или изземва и съхранява вещите, като върху вещта може да се поставя запорен знак (стикер), а съгласно ал. 2 описът, оценката и предаването на вещта за пазене или изземването и съхранението й се извършват по реда на този кодекс. С наложените в случая обезпечителни мерки, публичният изпълнител е целял да не се затрудни събирането на публичното вземане, като по тази причина е обезпечил публичното вземане на държавата чрез един от законоустановените способи за това - налагане на запор върху движими вещи, собственост на длъжника. По изложените съображения обжалваното определение следва да се отмени. Спорът следва да бъде решен по същество от настоящия съдебен състав на основание чл. 235, ал. 1 АПК, във вр. с § 2 ДР ДОПК, като предвид наличието на предпоставките за това, следва да се спре изпълнението на РА в оспорената пред съда част до разрешаване на спора за законосъобразността му с влязъл в сила съдебен акт. Искането на дружеството по чл. 157, ал. 2 ДОПК е подкрепено с доказателства за направено обезпечение в размер на главницата и лихвите, тоест към датата на подаване на искането за спиране на изпълнението на РА задълженията по него се явяват обезпечени в пълен размер. Не са налице данни, че обезпечението не е достатъчно да послужи за целите, за които е направено. Водим от горното и на основание чл. 235, ал. 1 АПК, във вр. с § 2 ДР ДОПК и чл. 157, ал. 4 ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение