Определение № 515 от 27.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 483/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Д. И. Т. и П. И. Т. са подали частна жалба срещу определение № 566 от 13.06.2011 г., постановено по ч. гр.д. № 525 от 2011 г. на Русенския окръжен съд, с което е оставено в сила определение № 3451 от 21.04.2011 г. по гр.д. № 518 от 2011 г. на Русенския районен съд и е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска – липса на правен интерес. Правят оплаквания за процесуална и материално правна неправилност на определението. Към частната жалба е представено изложение, в което се излагат аргументи за допускане на касационното обжалване на въззивното определение в хипотезата на чл.280, ал.1, т.2-3 ГПК. В изложението са поставени следните въпроси: процесуално допустимо ли е когато е оспорен първоначално представеният нотариален акт от 1921 г. нито един съд да не се занимае с него; процесуално допустимо ли е на основание неистински нотариален акт съдът да приема, че следващите нотариални актове не страдат от пороци; процесуално допустимо ли е нотариален акт да бъде издаден на името на починало лице.Представят решения. Ответника Г. Й. Г. е представил отговор, в който оспорва частната касационна жалба като твърди, че е недопустимо допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, а освен това и че е неоснователно. Върховния касационен съд, Първо отделение като прецени аргументите, изложени в жалбата, данните по делото и доводите на страните приема за установено следното: Жалбата е допустима защото е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, с който се прегражда развитието на съдебното производство и в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на определението на Русенския окръжен съд тъй като поставените въпроси са ирелевантни към изводите направени в него и не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 - г.3 ГПК. Русенския окръжен съд е приел, че предявеният отрицателен установителен иск за признаването нищожността на три броя нотариални актове е недопустим в хипотезите на чл.26 ЗЗД защото е предявен при липса на правен интерес от ищците и поради липсата на тази съществена положителна процесуална предпоставка е недопустим. Отчел е наличието на влязло в сила решение между тях относно собствеността в което са разгледани възраженията за валидност на нотариалните актове / справка решение № 1202 от 28.08.2006 г. по гр.д. № 3659 от 2002 г. на Р., влязло в сила на 23.06.2009 г./. Изразеното разбиране за недопустимостта на иска се споделя и от настоящия състав. Касационно обжалване на определението обаче не следва да се допусне и защото поставените въпроси са неотносими към въведеният с исковата молба спор, а касаят предходното влязло в сила решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,