Определение № 11593 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8468/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. И. А. от гр. София против определение № 6363/27.05.2024г., постановено по адм. дело № 5049/2024 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ), с което е оставена без разглеждане жалбата и производството по делото е прекратено. В частната жалба са развити доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението, като се иска отмяната му и решаване на спора по същество. Върховният административен съд, пето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е приел за установено, че А. е подала молба/сигнал УРИ №226000-2011/29.01.2024 г. до началника на 02 РУ- СДВР, с който иска да и се даде информация за това кой е откраднал наследственият и автомобил „Голф –4“ и кой се опитва да разбие жилището и в което тя живее със сина си. Тъй като не получила информация е сезирала съда срещу мълчаливия отказ. При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че мълчалив отказ не е налице, тъй като за органът не е налице законово задължение да предостави исканата информация. Посочил е, че във връзка с подадения сигнал на жалбоподателката е изпратен отговор, че автомобилът е репатриран от органите на Столична община, а не е откраднат. С оглед изложеното съдът е приел, че не е налице годен за обжалване акт, оставил е без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. Така постановеното определението е правилно. Правилно и обосновано съдът е приел, че не е налице мълчалив отказ. Мълчаливият отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК представлява бездействие на администрацията в случаите, когато административният орган има задължение да се произнесе по направено пред него искане за издаване на индивидуален административен акт. За да е налице мълчалив отказ, е необходимо непроизнасяне от страна на иначе компетентен административен орган в определените от закона срокове.Следователно, за да се приеме, че такъв отказ е формиран, е необходимо административният орган да не изпълни задължението си за произнасяне, въпреки че е сезиран със съответно искане. В настоящата хипотеза за началника на 02- РУ-СДВР не е възникнало задължение да предостави исканата информация. По тези съображения настоящата инстанция намира за правилен и съответен на закона изводът на административния съд за липса на годен предмет на съдебно оспорване. Видно от материалите по делото в отговор на подадения от жалбоподателката сигнал, същата е уведомена, че автомобилът и не е откраднат, а е репатриран от органите на Столична община. Предвид изложеното обжалваното определение, с което е оставена без разглеждане жалбата на Г. И. А. и производството по делото е прекратено е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, пето отделение