Определение № 5643 от 09.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3846/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба, подадена от „Максима“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез адв. Д. Янев, против определение № 11482/29.12.2023 г., постановено по адм. дело № 545/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е оставено без уважение искането на дружеството за изменение на решение № 6376/27.10.2023 г., постановено по делото, в частта относно присъдените в полза на Община Костенец разноски в размер на сумата от 5 520 лева. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, като се посочва, че на дружеството не е било предоставена информация за това, че ответната страна претендира разноски, както и техния размер, съответно, че не са се запознали с молбата и списъка по чл. 80 ГПК, представен от ответника. Поради изложеното се иска отмяна на обжалваното определение и изменение на решение № 6376/27.10.2023 г., постановено по делото, като в полза на Община Костенец не бъдат присъдени разноски. Ответната страна – Община Костенец, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, като обсъди доводите в частната жалба и събраните доказателства, намира частната жалба за допустима, като подадена в срок. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред АССГ по същество се е развило по искова молба на „Максима“ ЕООД, подадена против Община Костенец, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на: сумата от 48 000 лв., /частично предявен иск за сумата от 5 000 лева/, представляващи пропуснати ползи от неполучена наемна цена за имот, стопанисван от дружеството, за периода 01.10.2017 г. – 01.10.2022 г.; сумата от 1 365,16 лв., представляваща заплатени суми по изпълнително дело № 20187920400195 на ЧСИ Г. Кариманиов, поради незаконосъобразно бездействие на ответника, изразяващо се в непредоставяне на достъп до недвижим имот, представляващ парцел ІІІ, кв.1 по парцеларен план на стопански двор на „ТКЗС- Траянови врата“ и неотстраняване на незаконосъобразно изградена ограда в ПИ № 58863.176.263 въз основа на отменено разрешение за строеж № 27 от 28.07.2008 г. Претендирана е и законната лихва за забава върху главницата, считано от 13.01.2023 г. до окончателното плащане. С решение № 6376/27.10.2023 г., постановено по делото, АССГ е отхвърлил изцяло исковата молба на „Максима“ ЕООД, като също така е осъдил дружеството да заплати на Община Костенец разноски по делото в размер на 5 520 лева, на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ. В мотивите на решението е посочено, че претендираните разноски представляват заплатен адвокатски хонорар за осъществено процесуално представителство от адв. И. Трончев, в размер на 5 520 лева, видно от представена фактура № 1845/10.03.2023 г. и преводно платежно нареждане от 27.03.2023 г. С искане вх. № 41264/17.11.2023 г. „Максима“ ЕООД поискало изменение на решението по делото в частта за разноските, като искането на Община Костенец за присъждане на разноски бъде отхвърлено. С оспореното в настоящото производство определение АССГ оставил без уважение искането на дружеството, като приел, че по делото са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение от страна на Община Костенец в полза на адв. И. Трончев в размер на 5520 лева. Посочено е още, че в писмена молба от 23.06.2023 г. ответникът по исковата молба е сезирал съда с искане за възстановяване на направените по делото разноски, като към молбата е приложен списък по чл. 80 ГПК с изрично посочване на претендираната сума, фактура № 1845/10.03.2023 г. и платежно нареждане от 27.03.2023 г., удостоверяващи заплащането на сумата. Първоинстанционният съд изложил, че молбата от 23.06.2023 г. на Община Костенец е докладвана в проведеното открито съдебно заседание на 23.06.2023г., като изрично в протокола на стр. 2, ред 2, ред 3 е отразено, че е заявена претенция за присъждане на разноските, като до приключване на разглеждането на делото от страна на процесуалните представители на „Максима“ ЕООД не е направен възражение за прекомерност на заплатения от страна на Община Костенец адвокатски хонорар. Определението е валидно, допустимо и правилно. Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респ. при обжалване пред съответната съдебна инстанция, тъй като съгласно чл. 81 ГПК разноски се дължат за всяка една от съдебните инстанции. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на направените по делото разноски, съставляващи в случая адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат присъдени само при доказаност на твърдението за реалното им извършване. Съгласно чл. 80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Видно от доказателствата по делото, действително с писмена молба от 23.06.2023 г. ответникът е поискал присъждане на направените от него по делото разноски, като към молбата е приложен списък по чл. 80 ГПК с изрично посочване на претендираната сума, фактура № 1845/10.03.2023 г. и платежно нареждане от 27.03.2023 г., удостоверяващи заплащането на сумата. Тази молба е докладвана в проведеното открито съдебно заседание на 23.06.2023 г., като действително изрично в протокола на стр. 2, ред 2, ред 3 е отразено следното: „ДОКЛАДВА молбата на ответника от 23.06.2023 г. в частта, с която е взел кратко становище по същество на спора. Претендира се присъждане на разноски.“ Веднага след доклада на съда има изказване от страна на процесуалните представители на дружеството – адв. Д. Янев и адв. А. Мурлиев, относно отказ от събиране на гласни доказателства и искане за събиране на още писмени такива, но няма изказване от тяхна страна във връзка с претенцията на ответника за присъждане на разноски. Следователно, не се споделя изложеното в частната жалба, което между другото приповтаря и изложеното в искането за изменение на решението по делото, че процесуалните представители на дружеството не са били запознати с искането на Община Костенец за присъждане на разноски. Задължение на страната е да се запознае със съдържащите се в кориците на делото доказателства и искания, представени от противната страна, още повече че в случая молбата за разноски не е депозирана в последното съдебно заседание. В заключение следва да се посочи, че съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, заплатения от страна на Община Костенец адвокатски хонорар не е прекомерен, съобразно материалния интерес по делото, още повече, че в него е включен и ДДС. Тук следва да се съобрази чл. 2, ал. 7 от Наредбата, съгласно който при частични искове възнаграждението за първия предявен частичен иск се определя върху пълния размер на вземането независимо за каква част от него е предявен искът. Като е оставил без уважение искането на „Максима“ ЕООД за изменение на решение № 6376/27.10.2023 г., постановено по делото, в частта относно присъдените в полза на Община Костенец разноски в размер на сумата от 5 520 лева, Административен съд – София-град е постановил правилно определение, който следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,