Определение № 5584 от 08.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4042/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от А. Ангелов от гр. Опака и адрес за кореспонденция: гр.Варна срещу определение № 355/14.03.2024 г., постановено по адм. д. № 51/2024 г. по описа на Административен съд - Търговище /АС Търговище/, с което е оставено без уважение искането му за освобождаване от държавни такси и разноски. Изложени са доводи за неправилност на определението. Иска се отмяната му и постановяване на друго по съществото на искането, с което Ангелов да бъде освободен от дължимите държавни такси и разноски по производството до приключване на делото на всички съдебни инстанции. В срока по чл.232 от АПК насрещната страна не е депозирала писмено възражение на частната жалба. Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна с правен интерес от обжалването на неблагоприятен за нея и подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството по адм. дело № 51/2024 г. по описа на АС- Търговище е образувано по искова молба на А. Ангелов от гр.Опака и адрес за кореспонденция: гр.Варна, [жк], [адрес] срещу НОИ,ТП -Търговище, с която на основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ се претендира присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 4.90 лева, съставляващи законната лихва за забава върху главницата от 980.70 лева /пенсия за м.юли и м.август на 2022г/ за периода от 19.08.2022 г. до 09.09.2022 г. С постъпила по делото молба от 09.02.2024 г. ищецът А. Ангелов моли на основание чл.83, ал.2 от ГПК да бъде освободен от държавни такси и разноски в производството поради липса на достатъчно средства. С процесното определение № 355/14.03.2024 г. АС Търговище е оставил без уважение искането за освобождаване от такси и разноски. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че това, че молителят е лице с увреждане, само по себе си не го освобождава от задължението за заплащане на държавна такса за съдебното производство, тъй като посоченото обстоятелство не е регламентирано като самостоятелно основание за освобождаване от такси и разноски по смисъла на чл.83, ал.1 от ГПК. Посочил е, че при установени по делото доходи за ищеца за месец януари в размер на 549.19 лв, и общ доход за семейството му / състоящо се от него и съпругата му / за същия месец – в размер на 825.83 лв, както и на общ доход за семейството му в размер на 1030.26 лв за месец февруари 2024г., към момента на подаване на молбата за освобождаване от такса - 09.02.2024г. Ангелов е разполагал с достатъчно средства за заплащане на сумата от 10 лева държавна такса за образуване на настоящото производство, както и на таксата за изготвяне на преписи от исковата молба и приложенията към нея, съгласно указанията дадени му с Разпореждане на съда №193 от 08.02.2024г. Обжалваното определение е правилно. Обосновано АС- Търговище е приел, че не са налице основанията по чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване на Ангелов от държавни такси и разноски за съдебното производство,образувано по предявения от него иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, доколкото от събраните по делото писмени доказателства е видно, че същият притежава парични средства, многократно надвишаващи дължимата държавна такса от 10.00 в за образуване на съдебното производство по чл.1 от ЗОДОВ, както и таксата за изготвяне на преписи от исковата молба и приложенията към нея. По горните съображения частната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея определение на АС - Търговище като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 от АПК Върховният административен съд, трето отделение