Определение № 691 от 22.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8276/2023 г.

Производството е по чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от В. Бошнаков от [населено място], община Велинград против определение № 521/18.04.2023 г. постановено по адм. д. № 139/2023 г. на Административен съд Пазарджик, с което на основание чл. 159, т. 5 АПК е оставена без разглеждане жалбата му срещу уведомително писмо /УП/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от ПРСР 2014-2020, с изх. № 01-163-6500/453 от 17.08.2022 г. на ВРиД Директора на ОД на ДФ „Земеделие“ -Пловдив и е прекратено производството по делото. В частната жалба са развити доводи за неправилност на съдебния акт, иска се отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. В срока по чл. 232 АПК ответната страна, в писмено становище, оспорва частната жалба като неоснователна. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 230, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АС-Пазарджик е образувано по жалба на земеделския производител В. Бошнаков от [населено място] срещу УП за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от ПРСР 2014-2020, с изх. № 01-163-6500/453 от 17.08.2022 г. на ВрИД Директора на ОД на ДФ „Земеделие“ -Пловдив. С обжалвания в настоящото производство съдебен акт съдът е приел оспорването за недопустимо на основание чл. 159, т. 5 АПК, оставил е без разглеждане жалбата на Бошнаков и е прекратил производството по адм. дело № 139/2023 г. по описа на съда. За да постанови този правен резултат съдът е приел за установено от фактическа страна, че жалбоподателят е оспорил посочения административен акт както по административен ред пред министъра на земеделието, храните и горите, така и по съдебен ред. Първоначално жалбоподателят е подал жалба до министъра на земеделието, която е постъпила при последния/ с цялата преписка/ на 16.09.2022 година. Липсват данни по горестоящият административен орган да се е произнесъл в законовия двуседмичен срок по чл. 97, ал. 1 АПК и е изтекъл на 30.09.2022 г. включително. От тази дата съгласно разпоредбата на чл. 97, ал. 5 АПК е започнал да тече срокът за обжалване на първоначалния административен акт пред съда, ако актът подлежи на оспорване по съдебен ред, какъвто е разглеждания случай. Жалбата е подадена едва на 17.01.2023 г., следователно след изтичане на срока по чл. 149, ал. 3 във вр. с ал. 1 от АПК, който в конкретния случай е бил 17.10.2022г., присъствен ден. Определението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, изложени във връзка с допустимостта на оспорването, които първоинстанционният съд е обсъдил обстойно в мотивите си, споделят се изцяло и от настоящата инстанция. Срокът за произнасяне на министъра на земеделието, в качеството му на горестоящ административен орган, сезиран с жалба по административен ред, по чл. 97, ал. 1 АПК, която хипотеза е налице в конкретния случай, е изтекъл на 17.10.2022 г., а жалбата е подадена три месеца по -късно на 17.01.2023 г., когато вече е било погасено правото на жалбоподателя на жалба срещу неблагоприятния за него административен акт. Съгласно чл. 97, ал. 5 от АПК, когато компетентният да разгледа жалбата или протеста орган не се произнесе в срока по ал. 1, законосъобразността на административния акт може да се оспори чрез административния орган, издал акта, пред съда, ако актът подлежи на оспорване по съдебен ред. В случая е налице именно посочената хипотеза - горестоящият административен орган не се е произнесъл по жалбата против първоначалния административен акт в срок, при което за жалбоподателя се е породило право да подаде жалба именно против първоначалния акт, тъй като същият подлежи на съдебен контрол. Неоснователно се твърди, че срокът за оспорването не следва да се счита пропуснат, тъй като същият не е започнал да тече за Бошнаков, доколкото не е уведомен от адм. орган за образуваното пред него производство по оспорване. Както е посочил съдът, сроковете и моментите, от които същите започват да текат, са законово регламентирани и не са предоставени на свободна преценка на страните или съда, както правилно е приел и първоинстанционния съд, позовавайки се и на съдебна практика на ВАС по тълкувателни дела. Просрочието на жалбата е процесуална пречка за допустимост на производството, както правилно е приел съдът от първата инстанция. Частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение - законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,