Определение № 261 от 12.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2633/2017 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. С. Д. срещу определение № 166 от 31.05.2017г., по гр. д. № 2142/2017г., по описа на ВКС, IV ГО, с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя молба с вх. № 1027708 от 23.02.2016 г., уточнена с молби с вх. №№ 1048579/29.03.2016г., 1178229/28.11.2016г. и 5032628/06.03.2017г. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК на влязлото в сила решение № 212/16.07.2009 г., постановено по гр. д. № 314/2008 г. по описа на Софийски градски съд в частта относно присъдената в тежест на молителя издръжка и производството е прекратено. С решението, предмет на молбата за отмяна, е предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете С. Д. Д. / сега С. Д. Н./ на майката А. Д. Н., при която то живее постоянно и която ще полага непосредствените грижи за неговото отглеждане и възпитание; определен е режим на лични отношения на бащата Д. С. Д. с малолетния С. Д. Д. и Д. С. Д. е осъден да заплаща на малолетното си дете, чрез неговата майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 100 лв., считано една година назад от завеждане на иска - 14.05.2007г. до настъпване на причини, обуславящи изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяко просрочена вноска от датата на падежа до окончателното й изплащане. В частната жалба са релевирани оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение. Искането е за отмяна на обжалваното определение. Ответната по частната жалба страна С. Д. Н., действащ лично и със съгласието на неговия законен представител А. Д. Н., чрез адв. В. П., взема становище за неоснователност на частната жалба. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА съобразно минимума, определен в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото, поради което е допустима, съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството по гр. д. № 2142/2017 г., по описа на ВКС, IV ГО, е образувано по молба вх. № 1027708 от 23.02.2016 г., уточнена с молби с вх. №№ 1048579/29.03.2016г., 1178229/28.11.2016г. и 5032628/06.03.2017г. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК на влязлото в сила решение № 212/16.07.2009 г., постановено по гр. д. № 314/2008 г. по описа на Софийски градски съд в частта относно присъдената в тежест на молителя издръжка. Молителят сочи ново обстоятелство от съществено значение за делото, което не му е било известно при решаването му и установена по надлежен съдебен ред – с решение, постановено по гр. д. № 61092/2014 г. по описа на Софийски районен съд, неистинност на документ –удостоверението за раждане на С. Д. в частта, с която молителят е вписан като негов баща. С атакуваното определение молбата за отмяна е оставена без разглеждане. За да постанови този резултат съставът на ВКС е приел, че е сезиран с искане за отмяна на влязло в сила решение, постановено в производство по спорна съдебна администрация по чл. 71, ал.2, чл. 72, чл. 82, ал.1 и чл. 87 СК /отм./. Обосновал е, че производството за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето С. Д. Д. за определяне на местоживеенето на детето при един от двамата родители, за определяне режим на лични отношения и присъждане на месечна издръжка по правната си същност не е исково производство, а специфична форма на съдебна намеса в гражданските правоотношения, осъществявана по реда на двустранно спорно производство, решението по което не формира сила на присъдено нещо и може да бъде изменяно при промяна в обстоятелствата. С оглед на това, че решението няма за предмет субективно право, по отношение на което да възниква сила на присъдено нещо, то същото не подлежи на отмяна. Посочено е, че актовете на спорна съдебна администрация могат да бъдат изменяни и отменяни въз основа на факти, съществували по време на висящността на процеса, за които страните не са знаели, поради което не са ги въвели в процеса. Преценката за тяхното значение за промяната на гражданското правоотношение се извършва към момента на приключване на устните състезания, но за реализиране на правната промяна е без значение дали те са новонастъпили или новооткрити. Изменението на постановения от тези решения резултат въз основа на новите обстоятелства ги отличава от решенията, ползващи се със сила на присъдено нещо, тъй като при последните съществуването на правото се установява към определен минал момент - към момента на устните състезания, след който правото не може да се оспорва въз основа на обстоятелства, настъпили преди приключване на устните състезания. В този смисъл при решенията, постановени в производства по спорна съдебна администрация, промяната на правното положение може да се реализира въз основа на факти, съществуващи към момента на постановяване на съдебния акт, но останали неизвестни за страната, респективно за съда и не повлияли на неговата преценка, поради което приложимият ред за постигането й не е чрез отмяната по реда на глава 24 ГПК, а посредством отправено искане за промяна въз основа новооткрити или нововъзникнали факти, имащи правно значение за преценката на съда по целесъобразност. Атакуваното определение е правилно. Съгласно т. 2 на Постановление № 2/1977 г. на Пленум на ВС, на отмяна подлежат само актовете, които се ползват със сила на присъдено нещо, т. е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. С оглед на това извънредният способ за контрол не може да бъде проведен по отношение на съдебни актове, постановени в защита по реда на съдебно администриране, чийто правен резултат може да бъде променен, чрез молба за разглеждане в ново производство. Решението, чиято отмяна иска молителят, е акт на спорна съдебна администрация. Предмет на тези актове не е материалноправен спор относно съществуването на субективно право, а промяната на граждански правоотношения, която не е проявление на упражнено потестативно право, а се постановява от съда с оглед на неговата преценка за целесъобразното уреждане на гражданските правоотношения, съгласно очертани в закона критерии и интереси. Оплакването на жалбоподателя за нищожност на определението в неговата прекратителна част поради неяснота е неоснователно. Понятието за нищожен съдебен акт не е законово уредено, а е изяснено от доктрината и съдебната практика - най-общо в т. 8 ППВС № 1/1985 г., както и в решения на състави на ВС и ВКС по конкретни хипотези. Нищожността на съдебното решение се свързва с постановяването му от незаконен състав, извън правораздавателната власт на съда, при неподписване на решението от мнозинството съдии от състав или ако не е съставено в писмена форма, при абсолютна неразбираемост на волята на съда, когато тя не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването, когато повелява изпълнението на нещо, което е неизпълнимо, или изпълнение на действие, което съставлява престъпление. В случая изложеното от касатора не попада под нито една от тези хипотези. Волята на съдебния състав е разбираема и основанието за прекратяване се извежда от диспозитива на съдебния акт. Отказът да се разгледа молбата за отмяна и прекратяването на производството, поради това, че съдът е сезиран с недопустимо искане са ясно изразени. Съдът не е приел, че е сезиран с искане, по което не е компетентен да се произнесе, а единствено е посочил в мотивите си, че молителят разполага и с друг процесуален ред за защита. По изложените съображения, настоящият състав на ВКС счита, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС е недопустима, като постановеното в този смисъл определение на ВКС, състав на четвърто гражданско отделение, следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото на ответника по частната жалба следва да се присъдят разноски на основание чл. 38 ЗА, определени съобразно т. 7, ал. 1,т. 7, вр. с чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 300 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение