Определение № 113 от 09.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 37/2009 г.

Производството по реда на чл. 274 ал.3 т.2 вр. чл. 435 ал.5 от ГПК и е образувано по частна жалба на М. Х. Ч. срещу определение №765 от 09.10.2008г по ч. гр.д. № 1829/2008г на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила определение №632 от 10.06.2008г на Благоевградски окръжен съд Постъпилата жалба на М. Х. Ч. срещу действията на съдия- изпълнител ,е оставена без разглеждане като недопустима. Частната жалбоподателка поддържа като съществен въпроса за приложимия ред при обжалване на възлагателни постановления, когато публичната продажба е следвало да приключи по стария съдопроизводствен ред. Съдилищата неправилно са извели основание за прилагане на новия ГПК (ДВ59/2007г) по отношение на квалификацията на жалбата, съответно основанията и ограниченията за допустимост по този закон, вместо по реда на отменения ГПК. Поддържа се основанието на чл. 280 ал.1 т.3 с оглед тълкуването на преходните правила на §2 ал.7 и §2 ал.10 от ПЗР на ГПК. Частната жалба е постъпила в срок ,подадена е от легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. Следва да бъде допусната до разглеждане по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, предвид поставения въпрос за приложното поле на преходните правила на §2 от ПЗР на ГПК в случаите ,когато с постъпила след 01.03.2008г. жалба се релевират въпроси на съдопроизводствения ред, по който е проведена публичната продажба ,а съдилищата съответно прилагат новия процесуален закон при преценка за допустимост, т.е ограниченията по чл. 435 от ГПК относно субективните и обективни предели за обжалване на възлагателни постановления. Разгледана по същество, частната жалба е основателна, макар и не изяло по съображенията, изложени в нея. С обжалваното определение правилно е прието, че по отношение на жалба на М. Х. Ч., постъпила на 26.03.2008г срещу постановление от 24.03.2008г на частен съдебен изпълнител за възлагане на недвижим имот, е приложим редът на ГПК (ДВ бр. 59/2007г) и това произтича от изричната норма на §2 ал.10 от ПЗР на ГПК(ДВ бр.50/2008г). Даденото от законодателя изрично разрешение не е в противоречие с правилото на §2 ал.7 от същите преходни правила, последното регламентира редът, по който се довършват обявените до влизане в сила на новия ГПК публични продажби. Касаторката неправилно счита ,че жалба срещу възлагателно постановление на съдия- изпълнител, постъпила след 1 март 2008г, следва да бъде разгледана по реда на отменения ГПК и към нея не следва да бъдат съобразявани ограниченията по новия закон, изведени от изричното, изчерпателно изброяване на подлежащите на обжалване действия и основания ,предвид нормата на чл. 435 от ГПК. Приложимият закон за извършване на изпълнителните действия по организиране и провеждане на публичната продажба, не аргументира приложимост на същия при обжалване на тези действия, щом законодателят изрично е приел друго. Неправилна е обаче преценката на съдилищата, че в качеството си на съсобственик и взискател, по отношение на изнесения на публична продан след делба недвижим имот, жалбоподателката не е навела оплаквания в приложното поле на чл. 435 ал.3 от ГПК. Оплакванията в жалбата следва да бъдат разгледани по същество, доколкото обективират твърдение, че при възлагането не е приложен съответния за случая закон и процедурните му предписания. Този въпрос не е извън обстоятелството дали наддаването е извършено надлежно, съответно дали имуществото е възложено на най- високата предложена цена. По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето г.о.