Определение № 1230 от 30.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 316/2011 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от К. А. К., приподписана от адв. Е. В. срещу въззивно решение от 20.12.2010 г. на Кюстендилския окръжен съд, постановено по гр.д. № 764/2010 г. в частта, с която дължимата от бащата на детето К. К. месечна издръжка е увеличена от 50 лв. над 100 лв. Насрещната страна Василка С. А. чрез адв. Й. Г. е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт при цена на иска 7 200 лв. /36х200/ и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Съдът е установил, че с решение по чл. 99, ал. 3 СК /отм./ бракът между Василка С. А. и К. А. К. е прекратен поради дълбоко и непоправимо разстройство, родителските права спрямо К. К. са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения, като и заплащане на месечна издръжка от 50 лв., считано от 01.03.2003 г. През 2010 г. майката, като законен представител на детето е поискала от съда увеличаване на месечната издръжка. Съдът в обжалваното решение е установил, че нуждите на детето към 2010 г. вече са в размер на 400 лв. месечно. Взети са предвид възможностите на родителите, както и обстоятелството, че непосредствено грижи за отглеждане и възпитание на детето полага майката, при което на бащата е определено да изплаща месечна издръжка от по 250 лв., считано от 26.02.2010 г. до настъпване на законно основание за изменяване или прекратяване. Съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Касаторът е поставил материалноправния въпрос за законовите критерии по чл. 142, ал. 1 СК, при които се определя размера на дължимата издръжка от съда. Нормата е аналогична на чл. 84 и 85, ал. 1 СК от 1985 г. /отм./ относно преценка на обстоятелствата, имащи отношение към нуждите на децата и възможностите на родителите. Тълкуването не създава трудности, съдебната практика е обилна и трайно установена, така, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въззивното решение не е постановено и в противоречие с цитираните от касатора ПП 5-1970-ВС РБ и Р-634-1992-ІІ ГО ВС РБ. Въззивният съд е установил нуждата на детето от издръжка, възможностите на родителите, включително по-голямата тежест за майката в отглеждането и възпитанието, при което е определил каква част от месечната сума ще трябва да се покрива от бащата. Несъгласието с приетите от съда фактически заключения и сторените правни изводи, не сочи на противоречие с приложените съдебни актове, нито съставлява основание за допускане на касационно обжалване – по съществото си е оплакване за неправилност и оформянато на подточки към поставените в изложението въпроси, не квалифицира касационните доводи като основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът за правната квалификация на иска – по чл. 143, ал. 1 СК или по чл. 150 СК в случая няма да се отрази върху крайния резултат по спора. Ясно е и страните не спорят, че искът е за изменение на издръжката, определена към 2003 г. Въззивният съд е взел предвид относимите обстоятелствата към приложимата в случая материалноправната норма – 150 СК: както критериите по чл. 143, ал. 1 СК, така още и промяната в обстоятелствата за изминалите седем години, като е определил размера на издръжката към 2010 г. Грешната квалификация, дадена от първата инстанция, няма отношение към правилността на въззивното решение, а и не се е отразила върху определения размер на дължимата от бащата месечна издръжка, съответно върху правилния резултат по спора. И накрая, с оглед характера на спора, който задължава съдилищата служебно да следят за интереса на детето, както и за приложението на материалния закон, настоящият състав не намира наличие на условия за допускане на жалбата за разглеждане на други основания, непосочени от касатора. В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване. Василка С. А. е поискала заплащане на сторените в касационното производство съдебноделоводни разноски, но не е представила доказателства за извършването му, поради което искането й е неоснователно. Касаторът, с оглед резултата, няма право на съдебноделоводни разноски. Мотивиран от горното, съдът