Решение № 3786 от 4.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7385/2015 г.

Решение № 3786 от 4.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7385/2015 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производство е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ПК "Солидарност-1918", гр. Севлиево срещу решение № 35 от 8.05.2015 г. на Административен съд Габрово по адм. д. № 130/2014 г. Претендира неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага подробни съображения в писмени бележки. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени Акт № МДТ. ТБО. 2459 от 12.05.2014 г. на главен специалист в Дирекция "Приходи от местни данъци и такси" /ПМДТ/ при община Севлиево, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция ПМДТ при община Севлиево. Ответникът, Директор на Дирекция "Приходи от местни данъци и такси" при община Севлиево взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена срещу акт по чл. 208 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от активно процесуално легитимирана страна. По същество, жалбата е основателна, но на различни от посочените в нея основания: Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК, съдът е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, без да се ограничава само с посочените такива от оспорващия. Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд Габрово е Акт № МДТ. ТБО. 2459 от 12.05.2014 г. на главен специалист в Дирекция "Приходи от местни данъци и такси" /ПМДТ/ при община Севлиево, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция ПМДТ при община Севлиево. За да отхвърли жалбата срещу акта, съдът е приел, че: С процесния акт на кооперацията е начислена Такса битови отпадъци /ТБО/ за 2013 г. за имоти по партиди, описани в самия акт. Приложима към този период е Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на община Севлиево, приета с решение № 184 от 31.12.2012 г. на Общински съвет - Севлиево. Същата е отменена в частта по чл. 15, ал. 1 с решение № 29 от 7.05.2013 г. на АСГ по адм. д. № 4/2013 г., оставено в сила с решение № 17222/19.12.2013 г. по адм. д. № 9148/2013 г. на ВАС. Съдебното решение е обявено на интернет страницата на община Севлиево на 27.12.2013 г. Приел е, че съгласно чл. 195 АПК подзаконовият нормативен акт се смята отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, поради което и отмяната има действие за в бъдеще - считано от 27.12.2013 г. В тази насока, издадени въз основа на този нормативен акт актове към момента на действието на същия, са валидно постановени в съответствие с действащ нормативен акт. Касационната инстанция излага следните съображения за разграничаване на принципно различни хипотези, които обосновават извод и за различно приложение на закона, не поради противоречие в съдебната практика, а поради различното осъществяване на фактите в действителността: За преценка на приложимото материално право, от значение на първо място е съответният период, за който се дължи публичното вземане. В случая - 2013 г. Приложимото материално право, следва да се преценява към 2013 г. Към този период, действащ е Законът за местните данъци и такси в съответната редакция, както и Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на община Севлиево, приета с решение № 184 от 31.12.2012 г. на Общински съвет - Севлиево. Отмяната на последната има действие за в бъдеще /след 27.12.2013 г./, поради което и същата е действащ нормативен акт към периода на дължимост на таксата. Последният извод не изключва правната възможност съдът да извърши преценка дали Наредбата в приложимата й част не противоречи на закона, като при пряко противоречие, следва да приложи нормативния акт от по-висока степен /чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове/. Съгласно чл. 67 ЗМДТ /в приложимата редакция/, размерът на таксата се определя според количеството битови отпадъци. Когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Чл. 15, ал. 1 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на община Севлиево, приета с решение № 184 от 31.12.2012 г. на Общински съвет - Севлиево е отменен с решение АСГ, считано от 27.12.2013 г. занапред. Дори и да се извърши проверка за противоречие между чл. 15, ал. 1 на Наредбата и чл. 67, ал. 1 ЗМДТ в рамките на производството по оспорване на АУЗД, приложението на закона не обосновава директен извод за незаконосъобразност на АУЗД. ЗМДТ изрично посочва, че ТБО се дължи за количество битов отпадък. За да се определи това количество, Наредбата на общината въвежда процедура, според която легитимираното лице следва да подаде нарочна декларация - молба за определяне на същото. Неизпълнението на задължение за подаване на такава декларация, не следва да се тълкува в полза на задълженото лице. То може да ползва нормата на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ, само при подадена молба за определяне на таксата въз основа на количеството при точно посочване на обем и вид съдове. Изрично чл. 67, ал. 2 ЗМДТ въвежда, че когато не може да се установи количеството /това е и в хипотеза на неподадена молба от длъжника/, ТБО се определя върху основа, определена от Общинския съвет. В случая, декларация за количество е подадена само за имот с партиден № М 481, който не е предмет на АУЗД /л. 30 по делото/. Подадените декларации за неползване на имоти по партиди - л. 31 и следващите са зачетени от органа при изчисляване на ТБО, видно от справка на л. 458 по делото. Тоест, определящо за прякото приложение на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ е наличието на обективна възможност за изчисляване на стойността на задължението по количеството на битовите отпадъци с оглед на това дали съответния субект е подал декларации затова. Подадените в срок декларации задължават органа да определи ТБО според количеството. Неподаването на такива, обосновава извод за невъзможност да се изчисли количеството и прави приложима разпоредбата на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ - върху основа, определа от ОбС. Решението на Административен съд Габрово е неправилно на различно от посоченото в жалбата основание: АУЗД е издаден на основание чл. 107, ал. 1 и ал. 3 ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 3 ДОПК акт за установяване на задължение по декларация се издава по искане на лицето или служебно, при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103 ДОПК, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. От доказателствата по делото се установява, че не е изпълнена нито една от предвидените в чл. 107, ал. 3 ДОПК предпоставки за издаване на АУЗД. Лицето не е подало искане за издаване на АУЗД. Не е налице несъответствие между декларираните от лицето данни и данните получени от трети лица и организации. Видно от заключението на изслушаната експертиза, кооперацията е извършила плащане с платежно нареждане от 27.06.2013 г. и от 30.10.2013 г. - л. 479 по делото. Заключението не е оспорено и прието като доказателство по делото. Тъй като не е налице никоя от хипотезите на чл. 107, ал. 3 ДОПК, следва да намери приложение разпоредбата на чл. 108, ал. 1 ДОПК, съгласно която данъчните задължения се установяват с ревизионен акт. Като е установил публичните задължения, без да издаде ревизионен акт, органът по приходите е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно е приложил закона, обосноваващо отмяната на акта. В глава ХIV от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 ДОПК. Административният орган е определил задължения за ТБО, въпреки извършено плащане от задълженото лице - плащането е извършено 2013 г., а АУЗД е от 2014 г., но това не е приложимият процесуален ред. В тази насока, избраният от административния орган процесуален ред за установяване на задължения за ТБО е незаконосъобразен, поради което и актът следва да бъде отменен. Предвид изхода на спора, на касатора се дължат разноски за две инстанции в размер на 275 лв.