Определение № 10305 от 02.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2930/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на А. П. С. от гр. София, подадена чрез адв. Цанова, за изменение на решение № 6326 от 22.05.2024 г., постановено по адм. дело № 2930/2024 г. по описа на Върховен административен съд, в частта за разноските. В молбата се навеждат доводи, че държавната такса за образуване на касационно производство пред Върховния административен съд е внесена неправилно от страна на касатора, като с оглед изхода на делото с решението си, съдът е осъдил молителката да я възстанови в пълен размер. По тези съображения се иска изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските, като размерът на присъдената държавна такса, част от разноските, се намали до законоворегламентирания за този вид дела. В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна – председателят на Държавна агенция за закрила на детето /ДАЗД/, не изразява становище по искането. Върховният административен съд, второ отделение, намира искането по чл. 248, ал. 1 от ГПК за подадено от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество искането е основателно по следните съображения: С решението, чието изменение се иска, Върховният административен съд, състав на второ отделение, е отменил решение № 786 от 05.02.2024 г., постановено по адм. дело № 11810/2023 г. по описа на Административен съд – София град /АССГ/ и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил жалбата на А. П. С. срещу заповед № РД-03-34/20.11.2023 г. на председателя на ДАЗД, както и я е осъдил да заплати на касатора разноски за двете съдебни инстанции в размер на 2370 лева, съгласно представения пред касационната инстанция в срок списък на разноските. В него касторът е посочил, че претендираните от него разноски в общ размер на 2370 лева представляват: платен адвокатски хонорар в размер на 1000 лева по адм. дело № 11810/2023 г. по описа на АССГ; платен адвокатски хонорар в размер на 1000 лева по адм. дело № 2930/2024 г. по описа на ВАС, II отделение, и платена държавна такса за касационно обжалване в размер на 370 лева. При тези факти, настоящата инстанция приема, че подаденото от процесуалния представител на ответника искане за изменение на съдебното решение в частта за разноските е основателно. Правото за присъждане на разноски зависи от изхода на правния спор и възниква за страната, в чиято полза е постановен съдебният акт. Същото не се реализира служебно от съда, а по своевременно направено искане на страната с представяне на съответни доказателства, тъй като претенцията за разноски е обусловена от съдебния акт и е част от произнасянето на съда по спорния предмет. В случая искането за присъждане на разноски за касационната инстанция е направено от процесуалния представител на касатора своевременно в проведеното на 07.05.2024 г. открито съдебно заседание, като е представен списък на разноските и доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на общо 2000,00 лева, съгласно приложени по делото договор за правна защита и съдействие № РД-07-50/20.12.2023 г. и анекс към договора от 26.02.2024 г., ведно с извлечения от банкова сметка. В представения списък на разноските, касаторът е посочил, че е направил разход за заплащане на държавна такса за касационно обжалване в размер на 370 лева, при реално дължима от него такава в размер на 70 лева, съгласно разпоредбата на чл. 227а, ал. 1 от АПК. В тази връзка по делото е установено, че с разпореждане от 23.02.2024 г., в изпълнение на задълженията си по чл. 213а, ал. 1 от АПК за проверка на редовността на постъпилата касационна жалба, първоинстанционният съд е оставил подадената от председателя на ДАЗД касационна жалба без движение, като е указал на касатора в 7-дневен срок от получаване на разпореждането да внесе държавна такса в размер на 70 лева по сметка на Върховния административен съд за образуване на касационно производство и да представи доказателства за това в съда. В предоставения срок, касаторът е представил платежно нареждане от 23.02.2024 г. за внесена по сметка на ВАС сума в размер на 370 лева, с посочено в нея основание за плащане „Касационна жалба срещу решение по адм. дело № 11810/2023 г.“ и с наредител - ДАЗД. При тези данни в случая е налице е хипотезата на надвнесена държавна такса от страна на касатора. Разликата между дължимата, съгласно чл. 227а, ал. 1 от АПК, държавна такса за образуване на касационно производство – 70 лева и реално заплатената от страна на касатора – 370 лева, не следва да бъде възлагана в тежест на ответната страна, тъй като тя е недължимо платена от касатора. По изложените съображения, постановеното по делото решение ще следва да бъде изменено в частта му за разноските, като същите следва да бъдат намалени до размер от 2070 /две хиляди и седемдесет/ лева, от които 2000 лева реално изплатено адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции и 70 лева дължима държавна такса. Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,