Определение от 03.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11939/2022 г.

Производството е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на „Еко партнърс България“ АД със седалище гр. София, срещу чл. 73 ал. 3, Приложение № 8 към чл. 58 ал. 1 т. 1 и чл. 62 ал. 1 т. 1, отмяната на чл. 9 ал. 6, чл. 57 т. 16 и т. 20, чл. 61 т. 11, т. 12 и т. 13, чл. 10 ал. 2, чл. 25а и § 1 т. 33 от Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки /НООО/ и допълнителните разпоредби на НООО, изменения приети с Постановление на Министерски съвет /ПМС/ № 419 от 14.12.2022г. С искане, инкорпорирано в жалбата, е поискано на основание чл. 196 ал. 1 във връзка с чл. 166 АПК спиране на изпълнението /действието/ на оспорения подзаконов нормативен акт в оспорените му части, а именно изрично относно разпоредбите на чл. 73 ал. 3, Приложение № 8 към чл. 58 ал. 1 т. 1 и чл. 62 ал. 1 т. 1, отмяната на чл. 9 ал. 6, чл. 57 т. 16 и т. 20, чл. 61 т. 11, т. 12 и т. 13, с твърдение, че от действието на посочените разпоредби за жалбоподателя ще настъпят значителни и труднопоправими вреди в частност по отношение на разпоредбата на чл. 73 ал. 3 от НООО, а по отношение на другите разпоредби с твърдение, че вредите ще настъпят, поради сериозното затруднение на работата и дейността на жалбоподателя във връзка с новите разпоредби, както и при евентуалната им отмяна от необходимостта на връщане на дейността по старите правила. По отношение на искането за спиране на действието чл. 10 ал. 2, чл. 25а и § 1 т. 33 от НООО жалбоподателят е посикал съдът да извърши самостоятелна преценка относно това необходмо ли е спиране на действието на тези разпоредби. Съгласно чл. 190, ал. 1 от АПК „оспорването не спира действието на подзаконовия нормативен акт, освен ако съдът постанови друго“. Поради липса на разписани предпоставки за упражняване на това право от съда и съгласно препращащата норма на чл. 196 от АПК, по отношение на неуредените в раздела за оспорване на подзаконовите нормативни актове въпроси, се прилагат разпоредбите за оспорване на индивидуални административни актове и в частност чл. 166 ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК. При преценката за основателността на искането за спиране на изпълнението /действието/, какъвто е настоящия случай, предпоставките за спиране са уредени в хипотезата на чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК, а именно допуснатото изпълнение в случая действие да причини на молителя значителна и трудно поправима вреда, която да е противопоставима на обществения интерес от действието на поднормативния акт. За да може съдът да прецени, налице ли са условията за спиране, следва искането да бъде мотивирано в смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК, и по-конкретно да бъдат изложени обстоятелства, водещи до основателно съмнение за причиняване на оспорващия на значителна или трудно поправима вреда от действието на оспорените текстове от Наредбата. Следва да се отбележи и това, че тежестта за доказване на възможността за настъпване на вредата, както на характера и размера й, се носи от оспорващия. В искането на дружеството – жалбоподател се съдържат твърдения за това, че за него биха настъпили такива вреди, само и единствено по отношение на действието на чл. 73 ал. 3 от НООО, но не се съдържат твърдения за това, че за дружеството биха настъпили вреди от другите посочени текстове. Относно наведените съображения касаещи другите текстове жалбоподателят не навежда съображения, че от тях за него ще настъпят вреди, още по – малко пък такива, които ще са значителни или трунопоправими, а излага съображения за неудобства във връзка с извършване на дейността. Дружеството жалбоподател във връзка с наведените възражения, че от действието на разпоредбата на чл. 73 ал. 3 НООО за него ще настъпят вреди, обаче не представя представени доказателства в тази насока, а именно не представя доказателства за това какви банкови гаранции има сключени към момента, съответно налице ли е усвояване по някоя от тях, съответно каква е връзката на разпоредбата и предвидената в нея възможност за изискване на нова банкова гаранция. С искането от страна на жалбоподателя не са представени доказателства за настъпване на вреда, както и не са представени доказателства, от които да може да бъде направен обоснован извод, че същата би била значителна или труднопоправима. Законът, за да бъде допуснато спиране изисква не само от изпълнение /действието/ да настъпи вреда, но същата да бъде или значителна, или труднопоправима, а в настоящия случай тези обстоятелства не се установяват и не се доказват, тъй като дори и да се приеме недължимо заплащане на някакви суми, то в такъв случай те биха подлежали на връщане, а доказателства за значителен размер не са представени. По изложените съображения настоящият състав намира исканието за неоснователно, поради което същото следва да бъде оставено без уважение. Воден от горното и на основание чл. 190 ал. 1 във връзка с чл. 166 ал. 4 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение