Решение № 2635 от 14.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 262/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на командира на Военно формирование 24620 с. Свобода, чрез процесуалния му представител юрк. Лазарова, против решение 1305 от 07.11.2024 г., постановено по адм. дело 279/2024г. по описа на Административен съд гр. Ямбол. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което заповед 3РД-585/15.07.2024 г. на командира на военно формирование 24620, с която е наложено дисциплинарно наказание уволнение на старшина И. К. И., прекратен е договора му за военна служба, освободен е от длъжност и от военна служба и е зачислен на военен отчет да бъде оставена в сила като законосъобразна. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът И. К. И. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от лице с правен интерес от обжалването и е процесуално допустима, а разгледани по същество е основателна като съображенията за това са следните: С решение 1305 от 07.11.2024 г. Административен съд - гр. Ямбол отменя заповед З РД-585/15.07.2024 г. на командира на военно формирование 24620 с.Свобода, с която на основание чл. 55, ал.4, чл. 244, т.7 във вр. с чл. 245, ал.2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) на старшина И. К. И. на длъжност началник на втора станция за разузнаване в 1 взвод за сигнално разузнаване на 1 център за разузнаване Голям Дервент във военно формирование 24620 е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на основание чл. 65, т.3 от ЗОВСРБ е прекратен договора му за военна служба, освободен е от длъжност, освободен е от военна служба и е зачислен на военен отчет при налагане на дисциплинарно наказание уволнение. С решението е отхвърлено искането на Военно формирование 24620 с.Свобода за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този резултат съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводтвените правила, но същата е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби. Приема, че за да има извършено административно нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на И. следва не само да има издаден по надлежния ред АУАН, но и да е налице санкционен акт за констатирано нарушение, а именно влязло в сила наказателно постановление (НП), с което нарушението да е подведено под съответната административна норма. Сочи, че в тази насока като доказателство е приложено единствено Постановление за прекратяване на наказателното производство по досъдебното производство 33-РП/2024 г. по описа на ВОП гр.Сливен за престъпление по чл. 343б, ал.1 НК като липсват данни постановлението да е влязло в сила и да е препратено на административнонаказващ орган по ЗДвП, за да изпълни функцията си по чл. 36, ал.2 ЗАНН. Посочва също така, че не е издадено и НП за ангажиране на административнонаказателната отговорност на И., поради което приема, че същият не е извършил нарушение на чл. 245, ал.2 във вр. с чл. 242, т.9 от ЗОВСРБ във вр. с т.5.8.2 от Етичния кодекс за поведение на военнослужещите и заповед ОХ-743/12.08.2022 г. на министъра на отбраната относно забраната за употреба на алкохол и наркотични вещества от военнослужещите от Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната. Посочва, че за да е налице извършено нарушение, то следва да бъде установено по съответния в ЗАНН ред, чрез съставен акт за извършено административно нарушение и издадено НП, с което нарушителят да е привлечен към административнонаказателна отговорност, и което НП да е потвърдено при евентуално негово обжалване. По тези съображения съдът прави заключение за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е неправилно. Законосъобразен е изводът на съда, че заповед З РД-585/15.07.2024 г. на командира на военно формирование 24620 с. Свобода е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, при спазване изискванията за форма и в съответствие с административно производствените правила. Неправилен е извода на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на заповедта. От представените по делото доказателства е видно, че уволнението на И. И. е наложено в хипотезата на чл. 244, т.7 и чл. 245, ал.2 във вр. чл. 242, т.9 от ЗОВСРБ, поради това, че на 17.06.2024 г. около 6.35 ч. на републикански път І-7 до с. Окоп, общ. Тунджа, обл. Ямбол, в близост до бензиностанция BUL PETROLIUM, с посока на движение към гр. Елхово, старшина И. К. И. от военно формирование 24620 свобода докато управлява личното си МПС е спрян за проверка от служители на МВР. В хода на проверката на водача е извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест дрегер, като е установена концентрация 1,59 на хиляда алкохол в издишания въздух. Веднага е тестван и за употреба на наркотични вещества, но резултатът е бил отрицателен. Органите на КАТ са уведомили незабавно органите на регионална служба Военна полиция Сливен. За извършеното нарушение на старшина И. е съставен АУАН 871528/17.06.2024 г., в който като нарушена норма е посочен чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП (л.46). На И. е издаден и талон за медицинско изследване на кръвта, който същият е получил. Старшина И. е придружен от пристигналите на място двама служители на регионална служба Военна полиция до специализирана лаборатория за извършване на медицинското изследване за наличие на алкохол в кръвта. При извършената химическа експертиза в специализираната лаборатория на МБАЛ Сливен към ВМА София е установено наличието на етилов алкохол в кръвта 0,97 %, под въздействието на който е управлявал личното си МПС. При тези факти дисциплинарно наказващият орган приема, че старшина И. е нарушил т. 6 на заповед ОХ 743 от 12.08.2022г. на министъра на отбраната, забраняваща управлението на пътни превозни средства (ППС) от военнослужещите в служебно и извънслужебно време под въздействие на алкохол и наркотични вещества или техните аналози, което възпроизвежда общо установената забрана в чл. 5, ал.3, т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за управление на пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда; т. 5.8.2 от Етичния кодекс за поведение на военнослужещите, въвеждащ аналогична забрана; чл. 178 ал. 1 от ЗОВСРБ задължаваща военнослужещите да изпълняват уставите, нормативните и административни актове на органите по ръководство на отбраната; чл. 115, т. 7 от Устава за войсковата служба на Въоръжените сили в Република България (УВС на ВС), забраняващ на военнослужещите да извършват нарушения на Закона за движение по пътищата и Наказателния кодекс. При тези установени нарушения е прието, че старшина И. е допуснал виновно нарушение на военната дисциплина по смисъла на чл. 242 т. 9 ЗОВСРБ. От доказателствата безспорно се доказва, че старшина И. К. И. към 17.06.2024 г. заема длъжността: Началник на втора станция за разузнаване в 1 взвод за сигнално разузнаване на 1 център за разузнаване Голям Дервент във военно формирование 24620. Същият е военослужещ по смисъла на заповед ОХ 743 от 12.08.2022г. на министъра на отбраната и на посочената дата е управлявал МПС след употреба на алкохол над допустимото 0.97 промила. По несъмнен начин по делото е установено, че жалбоподателят И. в първата инстанция е извършил описаното в оспорената заповед нарушение, което се квалифицира като тежко такова на служебната дисциплина. Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1 от ЗОВСРБ военнослужещите са длъжни да изпълняват уставите, нормативните и административните актове на органите за ръководство на отбраната, на длъжностните лица за управление на отбраната и на въоръжените сили, както и заповедите на командирите или началниците. Чл. 245 ЗОВСРБ урежда основанията за налагане на дисциплинарно наказание уволнение като ал. 1 изчерпателно изброява основания, при наличие на които органът по назначаване е длъжен да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание в условията на обвързана компетентност, а ал. 2 на чл. 245 ЗОВСРБ допуска налагане на дисциплинарното наказание уволнение" и при други тежки нарушения на военната дисциплина. В т. 6 от заповед ОХ 743 от 12.08.2022г. на министъра на отбраната на Република България, с цел обезпечаване изпълнението на разпоредбите на чл. 114, т. 3 и т. 4, чл. 115, ал. 1, т. 5, 6 и 7 от Устава за войсковата служба на Въоръжените сили на Република България и с оглед необходимостта от прекратяване случаите на нарушаване на войсковия ред и дисциплина в резултат на употребата на алкохол и наркотични вещества от военнослужещите в служебно и в извън служебно време и запазване престижа на военната служба се забранява управлението на ППС от военнослужещите в служебно и извънслужебно време след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техните аналози, съгласно разпоредбата на чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП. Изрично в заповедта се сочи, че при установяване на подобно нарушение на съответния ред от компетентните за това органи, на военнослужещия се налага дисциплинарно наказание уволнение. Виждането на Върховния административен съд е константно, че заповед ОХ743/12.08.2022г. на министъра на отбраната на Република България е израз на кадровата политика в армията, в правомощията на министъра е (чл. 26, т. 6 от ЗОВСРБ) и не въвежда ново основание за налагане на наказание, а определя управлението на автомобил след употреба на алкохол като друго тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ. С цитираната разпоредба законодателят предоставя възможност на дисциплинарно-наказващия орган да прецени сам кога едно нарушение ще е достатъчно тежко по смисъла на чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ. В случая безспорно се установява, че с действията си на 17.06.2024 г. И. нарушава изискванията на чл.245, ал.2 ЗОВСРБ, като съгласно чл. 145, ал.2 от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ (ППЗОВСРБ) тежестта на нарушението се определя с оглед значимостта на неизпълненото задължение и степента на неизпълнението. Управлението на ППС след употреба на алкохол над допустимите норми както се посочи по-горе е виновното неизпълнение на служебните задължения, което представлява нарушение на военната дисциплина съгласно дефиницията на чл.241 ЗОВСРБ. Конкретното нарушение е квалифицирано като такова по чл. 242, т.9 ЗОВСРБ - неспазване правилата на Етичния кодекс за поведение на военнослужещите, в частност т. 5.8.2, както и неспазването на изрично посочени разпоредби от Устава на въоръжените сили да пази честта на пагона, да не нарушава законите и обществения ред, да изпълнява уставите и другите нормативни и административни актове на органите по ръководство на отбраната в частност т. 6 от Заповед ОХ 743 от 12.08.2022 г. на министъра на отбраната. Фактическия състав по чл. 245, ал.2 ЗОВСРБ предвижда налагане на най тежкото дисциплинарно наказание уволнение при тежки нарушения на военната дисциплина, които съобразно цитираните по горе разпоредби е всяко виновно неизпълнение на служебните задължения и всяко неспазване на правилата на Етичния кодекс. Налице е обвързващо административния орган правно основание за налагане на наказанието по чл. 244, т. 7 ЗОВСРБ. Административният орган в случая е действал съобразно буквата и целта на закона, при условията на обвързана компетентност и законосъобразно е наложил дисциплинарното наказание уволнение. Неправилен е извода на първоинстанционния съд, че за да има извършено административно нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на И. следва не само да има издаден по надлежния ред АУАН, но и да е налице санкционен акт за констатирано нарушение, а именно влязло в сила НП, с което нарушението да е подведено под съответната административна норма. Административното производство за реализиране на дисциплинарна отговорност е различно от наказателното производство, с което се налага наказание за извършено престъпление. Няма никаква пречка за едно и също деяние, което едновременно осъществява състав на престъпление и на дисциплинарно нарушение да бъде ангажирана както наказателна, така и дисциплинарна отговорност. Тези две производства не са взаимно свързани и не се обуславят взаимно. Нещо повече чл. 243, ал. 1 ЗОВСРБ изрично предвижда, че нарушителят на военната дисциплина се наказва с дисциплинарните наказания по този закон независимо от предвидената имуществена, административнонаказателна или наказателна отговорност, което означава че ангажирането на административнонаказателна отговорност по реда на ЗДвП, не е задължителна предпоставка за дисциплинарната такава. Последната може да бъде ангажирана самостоятелно, независимо от развоя на административнонаказателното производство. По изложените съображения изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е материално незаконосъобразна е неправилен. Оспорената заповед е издадена при правилното приложение на закона и в съответства с целта му, тъй като осъществява целите на превенцията и налага стандарт службата в отбраната и въоръжените сили на Република България да се упражнява от военни, които винаги стриктно спазват изискванията на закона, а не го нарушават. Като е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед, първоинстанционният съд е постановил оспореното решение в противоречие със закона, поради и което същото следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата на И. К. И. срещу заповед З РД-585/15.07.2024 г. на командира на военно формирование 24620 с.Свобода. Предвид изхода на спора искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски се явява основателно и същите следва да се присъдят в размер на 270 лв. от които 70 лева за заплатената държавна такса и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143 ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,