Определение № 157 от 29.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1773/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.3 т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от ищеца [фирма] - София, против въззивно определение от 21.9.2010 г. по гр.д.№193/2010 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., 8 състав. Обстоятелствата по делото са следните: С определение от 21.9.2010 г. по гр.д.№193/2010 г. Софийският апелативен съд, ГК, 8 състав, по реда на чл.192, ал.4 ГПК/отм./е осъдил [фирма] – София, да заплати на Ц. К. И., на К. П. И., чрез законния й представител Ц. К. И., и на М. П. И. сумата 1600 лева – разноски за въззивното производство. Въззивната инстанция е приела, че с оглед изхода на спора във въззивното производство и предвид своевременно направеното от въззиваемата страна искане за присъждане на разноски и представените от същата доказателства за тях в размер на 1600 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, на основание чл.64, ал.2 ГПК/отм./, въззивникът ги дължи на посочените по-горе ответници по исковата молба. Определението е обжалвано от ищеца [фирма] – София, което поддържа, че е неправилно, немотивирано и е постановено при нарушение на процесуалните правила. Сочи се, че съгласно мотивите на обжалваното определение, основание за образуване на производството е молба от 24.8.2010 г. на адв. И. К., в качеството му на пълномощник на Ц., калина и М. И., за допълване на въззивното решение с искане за присъждане на разноски за въззивната инстанция. Твърди се, че с въззивното решение САС не се е произнесъл по искане за присъждане на разноски, нещо което съдът е посочил в мотивите на обжалваното определение. Поради това се навежда довод, че съдът не е изменил, а е допълнил въззивното решение, поради което посочването на чл.192, ал.4 ГПК/отм./, като основание за образуване на производството и ред за разглеждане на молбата от 24.8.2010 г. е неправилно, тъй като се касае за допълване на решението. Навежда се довод, че редът за допълване е следвало да се извърши по чл.193 ГПК/отм./, съгласно който процедурата е друга, а в случая следва да се приложи и новата разпоредба на чл.248 ГПК. Освен това се прави оплакване, че съдът е уважил искане, което е предявено за пръв път след приключване на устните състезания във въззивната инстанция на 07.6.2010 г., което представлява нарушение на диспозитивното начало. Моли се за отмяна на обжалваното определение. В изложението за допускане до касационно обжалване на въззивното определение се твърди, че в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд по съществени материалноправни процесуалноправни въпроси и е допълнил въззивното решение по делото като е приложил разпоредбата на чл.192, ал.4 ГПК/отм./ за изменение на постановеното решение, вместо процедурата по чл.193 ГПК/отм./, за допълнение на такова, респ. по чл.248 ГПК. Твърди се също така, че в резултат на неправилно приложена процедура е постановен недопустим съдебен акт. Сочи се, че съдебният акт е недопустим и като постановен след изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл.193 ГПК. Освен това се навежда довод, че съдът е постановил недопустим съдебен акт, тъй като се е произнесъл и по непредявен иск, тъй като искането за разноски е направено след приключване на устните състезания във въззивната инстанция и при неправилно приложение на процедурата по чл.192, ал.4 ГПК/отм./. Сочат се съдебни актове на ВС, ВКС, ВАС, ОС – Велико Търново и ОС – Търговище, и се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Моли се за допускане на въззивното определение до касационно обжалване и уважаване на частната касационна жалба. Ответниците по частната касационна жалба не заявяват становища. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК частната касационна жалба намира, че последната е подадена в законния срок. Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК релевантни спрямо обжалваното определение. То не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието му дори не представлява опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който да е решаващ за изхода от спора, а се свежда само и единствено до излагане на касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното определение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да извежда въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично от касационния жалбоподател. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на релевантен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК. Поради това въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване. Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV