Определение № 10223 от 30.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8841/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от А. П. С., понастоящем в Затвора [населено място] срещу Определение от 27.03.2023 г., постановено по адм. д. № 1969 по описа на Върховния административен съд за 2019 г., тричленен състав на Четвърто отделение. С обжалваното определение жалбата на С. срещу чл.164, ал. 2 и чл. 73, ал. 18 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС), издаден от министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 9 от 2.02.2010 г., в сила от 1.02.2010 г.; изм. с Решение № 7268 от 22.05.2012 г. на ВАС на РБ - бр. 43 от 8.06.2012 г., в сила от 8.06.2012 г.; изм. и доп., бр. 20 от 7.03.2014 г., бр. 14 от 10.02.2017 г. е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото в тази му част. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е нищожно и неправилно. Поддържа се становище, че определението е незаконосъобразно, отказът на съда да разгледа жалбата е неоснователен, немотивиран и несъответстващ на доказателствата по делото. По така изложените съображения се иска отмяната на обжалваното определение. Ответникът по частната жалба – Министърът на правосъдието, не представя възражение в срока по чл. 232 АПК. Заинтересованата страна – ГД „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдеието, не е изразила становище по частната жалба. Частната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваното определение е неблагоприятно и в срока по чл. 230 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Първа колегия, за да се произнесе по частната жалба, съобрази следното: Производството по делото пред Върховния административен съд, тричленен състав на Четвърто отделение е образувано по жалба на С. Н. Н., понастоящем в Затвора [населено място], против чл.164, ал.2 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС), издаден от министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 9 от 2.02.2010 г., в сила от 1.02.2010 г.; изм. с Решение № 7268 от 22.05.2012 г. на ВАС на РБ - бр. 43 от 8.06.2012 г., в сила от 8.06.2012 г.; изм. и доп., бр. 20 от 7.03.2014 г., бр. 14 от 10.02.2017 г., с доводи за неговата незаконосъобразност, поради които се иска отмяната на оспорената разпоредба. С определение от 02.12.2019 г. на основание чл. 213 от ГПК и чл. 126, ал. 1 от ГПК, приложими според препращането на чл. 144 от АПК към адм. д. № 1969/2019г. е присъединено адм. д. № 12516/2019 г. по описа на Върховния административен съд, образувано по жалба на К. Т. И., лишен от свобода, понастоящем в Затвора в [населено място], срещу същия подзаконов нормативен акт, но в частта относно чл. 73, ал. 12 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС), издаден от министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 9 от 2.02.2010 г., в сила от 1.02.2010 г.; изм. с Решение № 7268 от 22.05.2012 г. на ВАС на РБ - бр. 43 от 8.06.2012 г., в сила от 8.06.2012 г.; изм. и доп., бр. 20 от 7.03.2014 г., бр. 14 от 10.02.2017 г. С определение от 09.12.2019 г. на основание чл. 213 от ГПК и чл. 126, ал. 1 от ГПК, приложими според препращането на чл. 144 от АПК към адм. д. № 1969/2019г. е присъединено адм. д. № 9423/2019 г. по описа на Върховния административен съд, образувано по оспорване от С. Н. Н. срещу същия подзаконов нормативен акт в частта му по чл. 73, ал. 18 от ППЗИНЗС. На 04.02.2020 г. по адм. д. № 1969/2019г. е постъпила молба от А. П. С., от Затвор – [населено място], съдържаща искане на основание чл. 189, ал. 2 от АПК да се присъедини към оспорването от С. Н. Н. на подзаконовия нормативен акт в частта му по чл. 73, ал. 18 и чл. 164, ал. 2 от ППЗИНЗС (л. 277, том. I от адм. д. № 1969/2019г.). Представил е документ за платена държавна такса 10 лева (л. 280, том. I от адм. д. № 1969/2019г.). С определение от 05.02.2020 г. по адм. д. № 1969/2019г. Върховният административен съд, тричленен състав на Четвърто отделение, е конституирал по адм. д. № 1969/2019г. в качеството на оспорващ А. П. С., от Затвора – [населено място], [номер] група, № [номер] и е указал на оспорващия, че съгласно чл. 170, ал. 3 от АПК има доказателствената тежест да докаже твърденията в жалбите си. На 21.06.2022 г. по адм. д. № 1969/2019г. е постъпила декларация от А. П. С., от Затвор – [населено място] (л. 1146, том IV от адм. д. № 1969/2019г.), в която С. е посочил, че с изпратена от него молба се е присъединил към подадената жалба от С. Н. Н. във връзка, с която е образувано адм. д. № 1969/2019г. С декларацията С. заявява, че желае да бъде изваден от адм. дело № 9423/2019 г. на ВАС, в частта, с която се оспорва чл. 73, ал. 18 от ППЗИНЗС, тъй като повече няма интерес от обжалването. С определение от 15.09.2022 г. по адм. д. № 1969/2019г. Върховният административен съд, тричленен състав на Четвърто отделение, в т. 7 от мотивите е изложил, че на 21.06.2022 г. по делото е постъпила молба от А. П. С. от Затвора [населено място], съдържаща искане на основание чл. 189, ал. 2 от АПК да се присъедини към оспорването от С. Н. Н. на подзаконовия нормативен акт в частта му по чл. 164, ал. 2 от ППЗИНЗС и чл. 73, ал. 18 от ППЗИНЗС. Констатирал е, че не е внесена държавна такса и в т. 7 от диспозитива на определението е оставил без движение жалбата на А. П. С. и е указал в срок от 7 дни от съобщаването същият да внесе по сметка на Върховен административен съд сумата 10 лева, представляваща дължима държавна такса. Съобщението за определение от 15.09.2022 г. по адм. д. № 1969/2019г. по описа на Върховният административен съд е съобщено на С. на 17.10.2022г. С определение от 27.03.2023 г., постановено по адм. д. № 1969 по описа на Върховния административен съд за 2019 г., тричленен състав на Четвърто отделение, в т. 6 от мотивите съдът е посочил, че на 21.06.2022 г. по делото е постъпила молба от А. П. С. от Затвора [населено място], съдържаща искане на основание чл. 189, ал. 2 от АПК да се присъедини към оспорването от С. Н. Н. на подзаконовия нормативен акт в частта му по чл. 164, ал. 2 от ППЗИНЗС и чл. 73, ал. 18 от ППЗИНЗС. С определение от 15.09.2022 г. жалбата му е оставена без движение, като му е указано в срок от 7 дни от съобщаването да внесе по сметка на Върховен административен съд сумата от 10 лева, представляваща дължима държавна такса. Изложил е, че изрично му е указано и че при неизпълнение на дадените указания в срок жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството по отношение на нея ще бъде прекратено. Съдът е констатирал, че от данните по делото указанието е връчено редовно на 17.10.2022 г. лично на С.. Установил е, че срокът за изпълнение е изтекъл на 24.10.2022 г., понеделник – присъствен ден и същото не е изпълнено, поради което в т. 4 от диспозитива на определението жалбата на С. е оставена без разглеждане и производството по нея в тази част е прекратено. Определението е валидно и допустимо, но е частично неправилно. Както беше посочено по - горе в мотивите, с молба от 04.02.2020г., А. С. е направил искане на основание чл. 189, ал. 2 от АПК да се присъедини към оспорването от С. Н. Н. на подзаконовия нормативен акт в частта му по чл. 73, ал. 18 и чл. 164, ал. 2 от ППЗИНЗС. Представен е и документ за платена държавна такса 10 лева (л. 280, том. I от адм. д. № 1969/2019г.). Съдебният състав е приел, че искането е редовно и с определение от 05.02.2020 г. по адм. д. № 1969/2019г. е конституирал С., в качеството на оспорващ. Видно от молбата /декларация/ от 21.06.2022 г., въз основа на която е постановено процесното определение С. е заявил, че желае да бъде изваден от адм. дело № 9423/2019 г. на ВАС, в частта, с която се оспорва чл. 73, ал. 18 от ППЗИНЗС, тъй като повече няма интерес от обжалването. При това заявено искане от С., следва да бъде прекратено производството по делото пред тричленния състав по отношение на оспорването на чл. 73, ал. 18 от ППЗИНЗС, поради оттегляне на оспорването в тази част. В останалата част, с която е прекратено производството по делото по отношение на С. досежно оспорване разпоредбата на чл. 164, ал. 2 от ППЗИНЗС, обжалваното определение, като неправилно следва да бъде отменено и в тази част производството по делото следва да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Предвид на изложеното, петчленен състав на Първа колегия на Върховен административен съд