Определение № 898 от 09.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 713/2010 г.

Производството е образувано съгласно чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК по частна жалба на “Агенция “Пътна инфраструктура” срещу определение № 475/30.06.2010г. по ч.т.д.№ 195/2010г.на ВКС, ТК, ІІ отд., с което е оставена без разглеждане частната му касационна жалба против определение № 14239/07.12.2009г. по ч.гр.д.№ 3787/2009г. на Софийски градски съд за оставяне без уважение за частна жалба срещу отказ на първоинстанционния съд да конституира трето лице – помагач. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Частната жалба е допустима, но неоснователна. Определението по чл.220 ГПК, постановено по частна жалба срещу отказ да се привлече трето лице - помагач, не е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Атакуемостта на определението, предвидена в чл.220, изр.2 ГПК, сочи на приложението на нормата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК, а именно – контролът на съдебния акт е изрично предвиден в закона. Разпоредбата на чл.274, ал.2 ГПК определя компетентност на ВКС само по отношение на определения, постановени за първи път от въззивна инстанция, респ. от друг състав на ВКС. Следователно за определенията на първоинстанционния съд, чието обжалване с частна жалба е изрично предвидено в закона, в общия случай, контролът е двуинстанционен. Изключение от това правило е уредено в нормата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК за определенията, решаващи по същество други производства. Определенията по същество предполагат неотменимост на съдебния акт и разрешаването на материалноправен въпрос, свързан с предмета на съдебното производство. Определенията, постановени по искане за привличане на трето лице - помагач не са обвързани с материалноправния спор, чието разрешаване се осъществява в исковия процес. По тези съображения подадената частна касационна жалба правилно е оставена от състава на ВКС, ТК, ІІ отд.без разглеждане, поради което обжалваното определение следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд