Определение от 12.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1990/2024 г.

Образувано е по искане на Н. Маринов, от гр. София за отмяна на влязло в сила решение № 514 / 27.04.2023 г. по адм. дело № 621 / 2022 г. на Административен съд София област. Искателят твърди, че изпълнението на влязлото в сила решение на Административен съд София област, с което е потвърдена заповед за премахване на строеж – двуетажна сграда с обща застроена площ от 92,11 кв.м., находяща се в поземлен имот 58030.110.273 по плана на новообразуваните имоти за махала „[наименование]“, гр. Правец, както следва: „обособена част 2“ с площ от 35,70 кв.м., съставляваща двуетажна пристройка – механа на първия етаж и спално помещение на втория етаж и „обособена част 3“ с обща застроена площ от около 12,41 кв.м., съставляваща „пристройка – склад и външни стъпала“ - би му причинило значителни и труднопоправими вреди, тъй като би засегнало пряко и непосредствено правото му на собственост върху сградата, чието премахване се разпорежда. Моли на основание чл. 280, т.1 АПК във връзка с чл. 309, ал.1, изр. второ ГПК, Върховният административен съд, петчленен състав да разпореди спиране на изпълнението на влязлото в сила решение № 514 / 27.04.2023 г. по адм. дело № 621 / 2022 г. на Административен съд София област до приключване на настоящото производство за отмяната му. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия намира искането за спиране за неоснователно. Съгласно чл. 280, т.1 АПК изпълнителното производство се спира по разпореждане на съда в предвидените от закона случаи, в което съдът определя и срока за спиране. Препращането, което молителят прави към чл. 309, ал.1, изр. второ ГПК вр. с чл. 144 АПК е неточно, тъй като решение № 514 / 27.04.2023 г. по адм. дело № 621 / 2022 г. на Административен съд София област не е въззивно по своя характер и не е осъдително, за да е допустимо субсидиарно прилагане. Спиране изпълнението на породилия правни последици индивидуален административен акт, каквото по същество се претендира, е допустимо само във висящи съдебни производства по обжалване действия на органа по изпълнението по смисъла на чл. 294 и сл. АПК, както и при условията на чл. 288, ал.3 АПК. Настоящото производство пред Върховния административен съд, петчленен състав е по искане за отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл. 246 и сл. АПК, глава четиринадесета и в него не е предвидено основание за спиране изпълнението на административен акт. Разпоредба, която да предвижда спиране на изпълнителното производство на влязъл в сила индивидуален административен акт относно премахване на незаконен строеж, не се съдържа и в специалния Закон за устройство на територията. По изложените съображения искането за спиране се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия