Определение № 47 от 03.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2152/2008 г.

Производството е по чл.274, ал.1, т.2 вр.чл.286 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. Х. М., с. Ж. бряг, срещу разпореждане от 01.10.2008г. на Хасковския окръжен съд по гр.дело № 41/2008г., с което е върната касационната му жалба вх. № 5458/07.04.2008г. срещу решението по същото дело от 14.03.2008г. Жалбоподателят сочи, че окръжният съд е постановил порочно определение, тъй като касационната жалба, е върната без да са посочени кои са нейните нередовности. Освен това въззивният съд няма правомощие да извършва преценка на основанията за допускане на касационното обжалване. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съгласно чл.285, ал.1 ГПК въззивният съд проверява редовността на касационната жалба и ако тя не отговаря на изискванията на чл.284 ГПК, съобщава на страната да отстрани допуснатите нередовности в седмичен срок от съобщението. В разглеждания случай с разпореждане от 28.07.2008г. на ВКС преписката е била върната на въззивния съд за изпълнение правомощията му по чл.285,ал.1 вр.чл.284, ал.3, т.1 ГПК поради това, че касационната жалба на Н. М. не отговаря на законовото изискване, изрично посочено в чл.284,ал.3,т.1 ГПК. Въззивният съд е оставил без движение касационната жалба и е дал подробни и ясни указания за отстраняване на нередовността и като е връчил на касатора и препис от разпореждането на ВКС. С подадената молба от 08.09.2008г. не са изпълнени дадените указания. Не е формулиран същественият материалноправен или процесуално правен въпрос, на който е дадено разрешение в обжалваното решение в противоречие със съдебната практика. Посочено е, че атакуваното решение е неправилно, необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Проверката за допустимост на касационната жалба, която извършва въззивният съд, не се отнася до изискванията на чл.280, ал.1 ГПК, което е правомощие на ВКС, съгласно чл.288 ГПК, а визира нередовностите на същата по чл.284 ГПК. В случая жалбоподателят обаче не е отстранил тези нередовности за което са му дадени ясни и точни указания, в т.ч. с приложение и на разпореждането на ВКС. Ето защо законосъобразно въззивният съд е приложил последиците на чл.286, ал.1,т.2 ГПК. Обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено като постановено в съответствие с процесуалния закон. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.