Определение № 156 от 29.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 177/2017 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Съдът е сезиран с молба вх. № 3970/07.04.2017г. по описа на ВКС, продадена от Н. К., Д. К.- Ж. и С. Н. К., в която се твърди, че е неясно определението на съда в частта, в която молителите са осъдени да платят общо 2000лв. разноски за касационната инстанция на Н. К.. Неяснотата се състояла в това, дали сумата се дължи солидарно или разделно. Искат от съда да допълни или да измени определението си на основание чл. 248 ГПК. Молбата следва да се остави без уважение, тъй като не са налице предпоставките за изменение или допълване на определението на съда по чл. 288 ГПК, в частта за разноските. Съдът допълва акта си в частта за разноските, когато не се е произнесъл по искането за това, а го изменя, когато грешно е определил размера на дължимите разноски. В случая, не е налице нито една от двете хипотези, тъй като съдът се е произнесъл по искането за разноски и в молбата не се твърди наличието на грешка при определянето на размера на дължимите разноски. Волята на съда е ясна и не се нуждае от тълкуване, тъй като при няколко длъжници, общо присъдената сумата се дължи съразмерно според броя им. На тълкуване подлежи изразената воля на съда, когато е неясна, двусмислена и не може да се изпълни. В случая, тъй като съдът не е посочил изрично в диспозитива, че сумата се дължи солидарно, то тя се дължи съразмерно според броя на длъжниците и по този начин следва да се изпълни от съдебния изпълнител. В този смисъл р. № 419-2013-ІV ГО и опр.№ 11-2017-ІV ГО. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,