Определение № 21 от 09.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 35/2022 г.

Производството по делото е по реда на чл. 135, ал. 5 АПК. Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд Перник и Административен съд София област. Пред Административен съд Перник е било образувано адм.д. № 236/2022 г., по искова молба от Р. Михайлова, предявена срещу Административен съд Перник, Върховния административен съд, Върховния касационен съд, Народното събрание, Висшия съдебен съвет, с посочено правно основание чл. 47, ал. 2 от Хартата за основните права на Европейския съюз, като съобразно посочения текст всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително определен със закон, както и обоснована с нарушаване на правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок. С определение № 150/03.06.2022 г., постановено по адм.д. № 236/2022 г., Административен съд Перник е прекратил производството по делото, и е изпратил делото по компетентност на Административен съд София област. Съдът е обосновал приложимост на чл. 7, ал. 2, изречение първо от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, съгласно който, когато искът е предявен пред съд, който е ответник по иска, съдът изпраща делото на най-близкия родово компетентен административен, районен, или окръжен съд. Пред Административен съд София област е било образувано адм.д. № 550/2022 г. С определение № 822/01.08.2022 г., съдът е прекратил производството, като го е изпратил на смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, за определяне на компетентния съд. Приел е, че съответната на фактическото основание правна квалификация е тази по чл. 2б от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, като искът подлежи на разглеждане по реда на ГПК от съответния граждански съд по правилата на ГПК за родова и местна подсъдност. При съобразяване на обстоятелството, че делото е изпратено по подсъдност на Административен съд София област от Административен съд Перник е обосновал приложимост на чл. 135, ал. 7 от АПК, по силата на който, когато съдът, на който делото е изпратено по реда на ал. 2, намери, че то е подсъдно на трети съд, той го изпраща за определяне на подсъдността на съда или състава по ал. 3, 4 или 5, в зависимост от положението на третия съд. Настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд приема, че компетентен да се произнесе по подадената искова молба е Софийският градски съд. Исковата молба от Р. Михайлова е предявена срещу Административен съд Перник, Върховния административен съд, Върховния касационен съд, Народното събрание, Висшия съдебен съвет, с посочено правно основание чл. 47, ал. 2 от Хартата за основните права на Европейския съюз. Съобразно посочения текст всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително определен със закон, като нарушаването на това право е определено като съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Предявените претенции са и за нарушаване на правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Посочената цена на иска е 240 000 лв. По отношение на посочените ответници Административен съд Перник, Върховния административен съд и Върховния касационен съд се претендира неразглеждане в разумен срок на съдебни производства – адм.д. № 384/2016 г. по описа на Административен съд Перник, адм.д. № 501/2016 г. по описа на Административен съд Перник, адм.д. № 502/2016 г. по описа на Административен съд Перник, адм.д. № 469/2016 г. по описа на Административен съд Перник, тълкувателно дело № 2/2015 г. на ВКС и ВАС. По отношение на посочения ответник Народното събрание се твърди нарушаване на принципа по чл. 19 от Договора за Европейския съюз, за полагане на дължима грижа с оглед гарантиране на ефективен правен способ за защита при осъществяването на общностната политика на Съюза. Претенцията в тази част е обоснована с приемането на §6, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, съгласно който неприключилите до влизането в сила на този закон производства се довършват от съдилищата, пред които са висящи, включително при последвало въззивно и касационно обжалване. Претенцията е обоснована и с приемането на §6, ал. 1 от Закона за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, съгласно която, този закон се прилага за предявените искови молби, подадени след влизането му в сила. Исковата претенция по отношение на Висшия съдебен съвет е обоснована с нарушаване на принципа за полагане на дължима грижа при назначаването и повишаването на магистрати, които не притежават необходимите умения за прилагане на българското право и правото на Съюза. Претенциите на ищцата спрямо посочените от нея ответници не почиват на едно и също фактическо основание, поради което не е налице един иск, а няколко отделни. Предявени са пет обективно съединени иска при условията и на субективно пасивно съединяване срещу пет ответника. Затруднението при определяне на подсъдността на предявените искове произтича от неяснотата на твърденията на ищцата и липсата на обосноваване в обстоятелствената част на исковата молба от кои конкретни действия на всеки от ответниците произтичат вредите, които се твърдят за претърпени по всеки един от исковете. При съобразяване на фактите в исковата молба, при съобразяване на петитума на исковата молба следва извода, че съответната подсъдност на исковете срещу Административен съд Перник, срещу Върховния административен съд и срещу Върховния касационен съд следва да се определи по реда на чл. 2б от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Именно наведената фактическа обстановка, обосноваваща позоваването на нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок и съответното искане за обезщетяване на причинените именно от това вреди, сочи на това обстоятелство. Съгласно посочения текст държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, §1 от Конвенцията, като съгласно ал. 2, исковете по ал. 1 се разглеждат по реда на ГПК, като съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, както и други факти, които имат значене за правилното решаване на спора. Съгласно мотивите към Закона за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, с вносител Министерския съвет, с предложението за създаване на чл. 2б се цели разширяване на приложното поле на закона, така че той да обхване и случаите на забавено правосъдие. Съдът съобразява и обстоятелството, че нарушението на задължението за разглеждане и решаване на делото в разумен срок не следва да се приравнява на достатъчно съществено нарушение на норма на правото на Съюза. По отношение на исковите претенции срещу Народното събрание и Висшия съдебен съвет. Съгласно измененията на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и АПК, ДВ, бр. 94/29.11.2019 г., по исковете за обезщетяване на вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, общата подсъдност на гражданските съдилища се запазва, с изключение на вредите от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд – чл. 2в, ал. 1, т. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Съдопроизводственият ред за разглеждане на исковете за вреди от съществено нарушаване на правото на Европейския съюз, предявени срещу няколко ответници се определя от чл. 2в, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, когато вредите са причинени при или по повод на административна дейност. В случая се претендира обезщетение за вреди от законодателната дейност на Народното събрание и от дейността на Висшия съдебен съвет. При съобразяване на това обстоятелство не може да се обоснове извод вредите да са причинени от административна дейност или от проявлението на юридически факти, обуславящи възникване, изменение или прекратяване на административно правоотношение, поради което не са налице предпоставките за определяне на подсъдността на спора по правилото на чл. 2в, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. При съобразяване на тези обстоятелства, компетентен да се произнесе по всички искови претенции, предявени от Р. Михайлова, е Софийският градски съд, предвид и цената на исковата претенция, която надхвърля 25 000 лв., на основание чл. 104 от ГПК, във връзка с чл. 105 от ГПК. При съобразяване на тези обстоятелства, петчленният състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, по чл. 135, ал. 5 АПК,