Определение № 111 от 14.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 2103/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по съвместна касационна жалба на ищците Т. С. Г. и Л. Т. Г. срещу решение № 72 от 02.07.2025г. по в.т.д.№ 63/2025г. на Апелативен съд Велико Т., постановено по субективно съединените искове с правно основание чл.432,ал.1 КЗ, предявени срещу ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“, за заплащане на обезщетения за претърпени от всяка една неимуществени вреди от телесни увреждания при пътно произшествие от 07.04.2023г., причинени от застрахования при ответното застрахователно дружество водач на л.а. „Фиат Пунто“, рег. [рег.номер на МПС], Г. Г. А.. Предмет на касационната жалба на Т. Г. е въззивното решение в частта за потвърждаване на решението на ОС Ловеч по т.д.№ 50/2023г. за отхвърляне на иска й за разликата над 120 000лв. до претендираните 150 000лв. Предмет на жалбата на ищцата Л. Г. е решението за частична отмяна на първоинстанционния акт и отхвърляне на иска на тази ищца за сумата над 10 500лв. до присъдените от окръжния съд 16 800лв. Решението за уважаването на иска на Т. Г. до размер на 120 000лв. е влязло в сила. Влязло е в сила и решението за отхвърляне на иска на Л. Г. над сумата 16 800лв. до първоначално претендираните 50 000лв. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение в частта по иска на Т. Г. е неправилно като постановено в нарушение на чл.52 ЗЗД, а решението по иска на другата ищцата има същия порок, както и е неправилно при приложението на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД. Посочва се, че определеният от съда размер от 120 000лв. за обезщетяване на вредите на първата ищца е занижен и не държи сметка за множеството сериозни \увреждания – черепно мозъчна травма с увреждане на стволови мозъчни структури и шийната гръбначно мозъчна травма, протекла с обездвижване на всички крайници и обезчуствяване на тялото, с нарушена механика на дишането като и двете увреди са довели до разстройство на здравето временно опасно за живота, а процесът на възстановяване не е приключил. Акцентирано е и на наличие на допълнителен риск от засягане на бъбречната функция, но тези съществени са спора обстоятелства, както и продължителността на търпените значителни болки, страната счита, че не са отчетени в обжалвания акт. По отношение на уврежданията на Л. Г. – счупване на десето ребро в ляво и контузия на дясното коляно, се твърди, че не е отчетен 30 дневният период на възстановяване с постелен режим, който според обжалващата страна е продължителен; не са съобразени и последиците върху психиката й – наличие на посттравматично стресово разстройство. Независимо от позоваване в касационната жалба на допуснато по иска на Л. Г. нарушение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД (без изложени конкретни доводи), преценката и проверката на касационната инстанция на основанието за намаляване на обезщетението поради съпричиняване и неговия размер, е изключена, тъй като тази ищца не е обжалвала с въззивна жалба първоинстанционния акт, съответно ответникът не е обжалвал решението на ОС по отношение приложението на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД. Степента, с която е намалено обезщетението на втората ищца, не е променена от втората инстанция. Петитумът на касационната жалба е искане за отмяна на решението за отхвърляне на исковете в обжалваните части и уважаването им. В изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК се иска осъществяване на факултативния касационен контрол по въпросите: 1/ Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените неимуществени вреди или е достатъчно да определи компенсиране без ясен критерий?; 2/Определянето на обезщетение, очевидно несъразмерно /занижено/ с оглед търпените неимуществени вреди и икономическата обстановка в страната, представлява ли нарушаване на изискването за справедливост? 3/ Кои са критериите, които следва да бъдат съблюдавани и преценявани от съдилищата при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по повод на причинени телесни увреждания в съответствие с установения в чл.52 ЗЗД принцип? 4/Следва ли решаващият съд при постановяване на своето решение и при произнасяне относно размера по чл. 52 ЗЗД на дължащото се застрахователно обезщетение, да се съобрази с икономическата конюнктура в страната и нуждата да се създаде осъвременена съдебна практика по прилагане на правните норми съобразно нарастваща инфлация в страната? 5/Към кой момент се определя размерът на обезщетението за неимуществени вреди, отчитат ли се инфлационните процеси и следва ли да се съобразява обезщетителният характер на законната лихва? 6/ Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи при решаване на спора, да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото и да обсъди всички доводи на страните? 7/Длъжен ли е съдът да посочи в постановения съдебен ак, всички относими критерии за определяне на дължимото обезщетение за причинените от деликта неимуществени вреди, да ги съпостави с конкретните факти по делото и да ги съобрази поотделно и в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на обезщетението? Искането за допускане на обжалването по всички въпроси е обвързано с допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1 ГПК с позоваване на ППВС №4/1968г. и цитирани актове по чл.290 ГПК. По „формулираните въпроси“ се поддържа и основанието за осъществяване на касационен контрол очевидна неправилност „по изложените в жалбата съображения и с оглед цитираната съдебна практика по сходни случаи“. Писмен отговор от ответното застрахователно дружество не е постъпил. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Първоинстанционният съд е преценил, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищцата Т. Г., е в размер на 120 000лв. като е отрекъл наличието на основанията за приложение на разпоредбата на чл. 51,ал.2 ЗЗД по въведеното възражение за нарушение от нейна страна като водач на лек автомобил „Хюндай“ на разпоредбата на чл.137а ЗДвП. По отношение увредите на втората ищца за справедливо е преценено обезщетение от 24 000лв., което е намалено с 30% в приложение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД поради пътуване на предната дясна седалка на управлявания от Т. Г. лек автомобил без поставен обезопасителен колан. Въззивната инстанция е била сезирана с въззивна жалба, подадена от Т. Г. в частта за отхвърлянето на иска й за разликата до претендирания размер от 150 000лв. и с въззивна жалба на ответното застрахователно дружество срещу решението за уважаване на иска на Л. Г. за сумата над 10 500лв. до 16 800лв. с твърдения за неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и присъждане на завишено по размер обезщетение. По жалбата на Т. Г. въззивният състав е обсъдил заключението на съдебно-медицинската експертиза за уврежданията й в причинна връзка с процесното пътно произшествие: 35 годишната ищца е получила черепно-мозъчна травма, изразяваща се с дифузна травма на главния мозък и постконтузионен централен инсипиден /безвкусен/ диабет в резултат на травматично увреждане на невроендокринната функция на хипоталамуса с понижена до липсваща секреция на антидиуретичния хормон вазопресин; Причинена й е и шийна гръбначно-мозъчна травма, изразяваща се с контузия и навяхване на шийния отдел на гръбначния стълб, контузия и оток на шийния отдел на гръбначния мозък. Черепномозъчната травма е с данни за увреждане на стволови мозъчни структури, с нарушена ендокринна функция, а шийната гръбначно-мозъчна травма е протекла с временно обездвижване на четирите крайника, с обезчувствяване на тялото и нарушена механика на дишането. По своите медико-биологични признаци двете травматични увреждания са тежки, придружени с интензивни болки и страдания, като съчетанието на високата шийна травма с контузия и оток на гръбначния мозък и на черепно-мозъчната травма с ангажиране на стволови структури и нарушение на невроендокринната функция на хипоталамуса, са създали реална опасност за живота на пострадалата непосредствено след пътното произшествие. Претърпяла е продължителен процес на лечение - след инцидента е била приета в реанимация за интензивно лечение и наблюдение, поставена е в медицинска кома за 2 дни, интубирана е и е подложена на изкуствена белодробна вентилация, поставен е бил и уретрален катетър. На 09.04.2023г. е изведена от медицинската кома, екстубирана е, отстранен е катетърът. На 10.04.2023г е била съзнание, контактна, адекватна, започнала е да приема храна и течности през устата, на 11.04.2023г. се е увеличил обемът на движения в 4-те крайника, вертикализирана е. На 12.04.2023г. състоянието й се е подобрило, започнала е да става и да се движи свободно, но с оплаквания за изтръпвания по ходилата и с персистиране на полиуричният синдром. Изписана е на 13.04.2023г. в добро общо състояние без оплаквания. През м. май 2023г. е проведено болнично лечение във връзка с поставена диагноза „Системен дефицит на антидиуретичен хормон, признак на постконтузионен синдром, засягащ невроендокринната секреция на хипоталамуса“. В периода от 09.08.2023г. до 15.08.2023г. отново е била на лечение с окончателна диагноза „Радикулопатия, шийна област“. Носила е шийна яка до края на 2023г. За целия период са й били извършени множество прегледи от различни специалисти – невролог по повод оплаквания от болки, слабост и изтръпване на 3-ти, 4-ти и 5-ти пръсти на дясната ръка, болки и силно ограничена шийна подвижност във всички посоки при навеждане и ротация; ендокринолог по повод на безвкусния диабет; психиатър. Приемала е системно множество медикаменти, вкл. обезболяващи и противовъзпалителни. В периода от 22.03.2024г. – 26.03.2024г. отново е проведено болнично лечение по диагнозата „Световъртеж с централен произход“. Вещите лица са установили, че причинените от пътното произшествие травматичните увреждания на Т. Г. са били свързани с продължителен период на търпене на болки и страдания - интензивни през първите 2-3 месеца, значителни до 6 месеца и умерени до 12 месеца. При извършения й за нуждите на експертизата преглед на 11.04.2024г. лекарите са установили, че тя е в добро общо състояние, но с оглед тежестта на травмите, изминалият 12-месечен период от ПТП до датата на прегледа е сравнително кратък за постигане на възстановяване и процесът все още не е приключил. Г. продължава да има оплаквания от пристъпно главоболие, залитане, нестабилна походка, нарушение в съня, болки в шийната област и изтръпване на ръцете и е идентифициран остатъчен церебрастенен посттравматичен синдром – световъртеж от централен произход. Вещите лица са констатирали във връзка с шийно-раменния радикулит, че двигателната и рефлексната функции са запазени, няма травматични и/или патологични промени на прешлените, но има болезнени движения в шийната област и нарушена повърхностна сетивност, налагащо системно ползване на обезболяващи и нестероидни противовъзпалителни средства, както и провеждане на рехабилитация. Вещото лице - ендокринолог е разяснило, че безвкусният диабет при ищцата е в пряка причинно-следствена връзка с ПТП - с претърпените черепно-мозъчна и висока шийна травми, с клиничната картина на обилно уриноотделяне, последвано от силна жажда и обилно поемане на течности и заболяването налага перманентно лечение с антидиуретичен хормон или негови аналози за цял живот.Въззивната инстанция е мотивирала, че именно заболяването безвкусен диабет, пряка последица от причинените на ищцата травматични увреждания, е най-сериозният вредоносен за нея резултат, който като здравословен проблем и свързаните с него последици, ще съпътства целия й живот и съответно има най-голяма тежест за определяне размера на дължимо обезщетение, а особено сериозна последица от развитото заболяване е обстоятелството, че ищцата не усеща вкуса на приеманата храна и е принудена да посещава много често тоалетната поради физиологичната нужда да уринира. Анализирано е, че инцидентът е засегнал физическата активност на пострадалата, възможността й да извършва дейности от ежедневния живот, да се грижи за децата си, да полага труд. При житейската ситуация, в която е попаднала, като обяснимо и логично е преценено от решаващия състав описаното от свидетелите състояние на изнервеност, повишена раздразнителност, тревожност, дистанцираност, вглъбеност в проблема, социално дистанциране и установеното от заключението на комплексната психиатрично-психологична експертиза смесено тревожно-депресивно разстройство, с данни за лека психологична личностова промяна и актуална клинична картина на травматична криза с характерните емоционални преживявания, довели до нарушение на нейното обичайно личностово и социално функциониране. Обсъдено е, че към датата на експертизата 29.01.2024г. тя се е обръщала двукратно към психиатър и е провеждала медикаментозно лечение под негово наблюдение, продължаващо и към датата на експертизата, а вещите лица не могат да се ангажират с точна прогноза относно периода на пълното възстановяване. Обсъдено е, че естеството на получените травматични увреждания, продължителния период на лечение и възстановяване и съпътстващите постоянни в продължителен период от време болки и страдания са довели до значително и съществено влошаване на качеството на живот на пострадалата - първоначално в рамите на 2-3 месеца тя е била в голяма степен безпомощна и е имала постоянна нужда от чужда помощ за елементарни дейности в ежедневието. С мотивите, че несъмнено обезщетението цели да поправи вредите, като релевантни за определяне на размера му въззивната инстанция е посочила ценовата конюнктура в страната и съдебната практика, които участват при формирането на обществения критерий за справедливост; лимитите на застрахователно покритие по чл.492 КЗ като ориентир за икономическата обстановка; минималната и средната работна заплата в страната. Анализирано е и, че по сходни казуси съдилищата са присъждали обезщетения в рамките между 50 000 лв. и 120 000 лв. При съобразяване на посочените обстоятелства за естеството на получените от ищцата травми, създали временна, но реална опасност за живота й, свързаните с тях лечение, болки и страдания в значителен времеви период, психическата травма, трайните остатъчни последици – безвкусен диабет, налагащ лечение за неограничен период, сериозното отражение върху качеството й на живот при отчитане на факта, че към момента на инцидента тя е човек в активна възраст, майка на малолетни деца, въззивният състав е обосновал, че обезщетение в размер на 120 000 лв. съответства на принципа за справедливост, а оплакванията на жалбоподателката за занижен от първоинстанционния съд размер на обезщетението е неоснователно. По иска на Л. Т. Г. съставът на апелативния съд е приел, че тя е пострадала като пътник на задна средна седалка на автомобила, управляван от дъщеря й и на 62 годишна възраст вследствие на пътното произшествие е получила две травматични увреждания: счупване на десето ребро вляво и контузия на дясно коляно (при налична гонартроза на същото), които са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за здравето и живота. Обсъдено е, че съгласно заключението на комплексната съдебномедицинска експертиза на вещи лица ортопед-травматолог и неврохирург, това са единствените травми получени от нея, тъй като експертите не приемат за достоверни данните от медицинска документация на МБАЛ Л. - Неврологично отделение за получена при ПТП травма на главата и загуба на съзнание и респективно не възприемат за обективна поставената диагноза „Травма на главата; Мозъчно сътресение; Церебрастенно-вестибуларен синдром“ и в последствие определеното й като „епилептичен статус“ състояние. Тези констатации са кредитирани от състава на съда като компетентни и обосновани с медицинската документация в ЦСМП Л.. Отчетено е, че при приемането й в болницата и снетата й анамнеза, ищцата е заявила оплаквания от болки само в лявата половина на гръдния кош и в подбедрицата на десния крак, но не и за травма на главата и загуба на съзнанието. Анализирано е, че при личния преглед от вещите лица на 11.04.2024г., Л. Г. също не е съобщила, че си е ударила главата, а само гърдите и коляното, като е изложила, че е слязла сама от колата. За недоказани са приети нейните твърдения, че в деня на изписването й от Хирургично отделение - на 11.04.2023 г., е посетила лекар с оплаквания, че при произшествието е получила удар по главата, загубила съзнание, след това направила неколкократни пристъпи с гълтане на езика и оттогава има силно главоболие, премрежване на погледа, равновесни нарушения и изтръпване на десните крайници с аргумента, че загубата на съзнание е несъвместима със самостоятелното й излизане от автомобила, както и с възприемането непосредствено след сблъсъка на обстоятелството, че дъщеря й е пострадала и има нужда от помощ, което тя е съобщила при интервюто й с вещите лица по комплексната психиатрична и психологична експертиза. Акцентирано е на извършените й изследвания при 2-дневния престой в Неврологично отделение вкл. и компютърна томография на глава, които също установяват, че мозъчният й статус е нормален и липсват данни за травматични промени, не са констатирани огнищна и/ или латерализираща неврологична симптоматика и координационни нарушения. С тези подробни и обстойни мотиви е отречено тази ищца да е претърпяла черепно-мозъчна травма със съответните последици за здравето й. Обсъдено е, че съгласно епикризата, издадена от Хирургично отделение, ищцата е лекувана изцяло консервативно, приложено е лечение в болничното заведение с обезболяващи медикаменти и е изписана с препоръчани студени компреси за травмата на коляното и покой без да се налага постелен режим. Твърденията на ищцата, че е носила ортеза за срок около 2 месеца не са възприети за установени като неподкрепени с други доказателства. Анализирано е, че съгласно медицинското заключение, състоянието й е свързано с дискомфорт и болка в областта на травмите с умерена интензивност, като болковата симптоматика е намаляла и отзвучала за около три седмици, а с оглед естеството на уврежданията нейната подвижност и физическа активност са били ограничени незначително. Възприето е за установено, че субективните оплаквания от болки в областта на дясното коляно и констатираните от тях ограничения в движенията му, не са свързани с травмата при ПТП, а са резултат от съществуващата от преди това артроза, за която ищцата следва да провежда адекватно лечение. При тази задълбочена оценка на фактите съставът е приел, че ежедневието й и социалното й функциониране на ищцата Л. Г. не са засегнати от пътното произшествие в съществена степен, възстановителният процес и при двете травми е приключил с пълно възстановяване в рамките на нормалния за подобни увреждания срок, без усложнения и без остатъчни последици. За недостоверни са приети и твърденията на ищцата, че кожните прояви на заболяването псориазис, от което страда от 20 г., са се засилили след пътното произшествие. Съставът е възприел критично становището на комплексната психиатрична-психологична експертиза за настъпили при личностови и поведенчески промени с аргумента, че то е базирано основно на снета анамнеза – твърденията на самата ищца за състоянието и поведението й преди и след инцидента и нейните субективни оплаквания, които не могат да бъдат проверени - обстоятелство, което са посочили и вещите лица при изслушването им в съдебно заседание, а свидетелските показания не установяват по убедителен начин някаква промяна в поведението й. За установено е прието, че към датата на експертизата – м.01.2024 г., Л. Г. продължава да полага труд – работи като камериерка във вилно селище в [населено място], което предполага ежедневни социални контакти, а не социално дистанциране, а доказаната й трудовата й ангажираност противоречи и на показанията на близките й – св. Ш. Х. – зет и св. Р. Г. – дъщеря, че вече не можела да работи въобще или поне както преди. При съобразяване на обстоятелствата с акцента, че уврежданията са лекувани консервативно с кратък възстановителен период и е налице пълно възстановяване, съставът на апелативния съд е мотиривал, че справедливият размер на дължимото на Л. Г. обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 15 000 лв. Така преценената сума е редуцирана с признатия от окръжния съд обем на съпричиняване поради неизползване на предпазен колан - 30 %. Тези съображения са обусловили отмяната на решението на окръжния съд в частта, с която застрахователят е осъден да й заплати обезщетение над 10 500 лв. до 16 800 лв. и постановяване отхвърлянето на претенцията за тази разлика. Искането за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси не следва да бъде уважено: При твърденията си за занижен размер на присъденото обезщетение от 120 000лв. касаторът Т. Г. не държи сметка за ясните и подробно мотивирани съображения в обжалвания акт, че: По отношение на церебрастенния посттравматичен синдром и шийния радикулит, вещите лица не са дали заключение те да са с траен характер, а единствено са посочили, че към момента на експертизата са налични, което е обяснимо с изминалия недостатъчен срок за възстановяване, а същевременно по делото не са ангажирани доказателства за актуалното здравословно състояние на Т. Г., за извършвани прегледи, лечение, за провеждана рехабилитация в периода след прегледа от вещите лица до приключване на устните състезания пред въззивния съд, а изминалият период е повече от година и половина. Анализирано е, че разпитаните свидетели имат наблюдения само до началото на 2024. Не са кредитирани по подробно изложени съображения (изведени от медицинската документация, експертните заключения и от интервюто, проведено от вещите лица по комплексната психиатрично-психологична експертиза, в което ищцата лично е заявила, че 4 месеца след катастрофата е започнала отново да шофира), показанията на свидетеля в частта им, че едва три месеца след злополуката ищцата е започнала да се изправя, да седи самостоятелно и да се движи свободно. По делото не са представени доказателства за психичния/ психологичен статус на Г. след м.01.2024г. до датата на приключване на устните състезания пред апелативния съд - 04.06.2025 г., за да извърши съдът преценка за актуалното й състояние при изтекъл период от време повече от година и половина. По отношение на поддържанното и от касатора Л. Г. съображение за занижен размер на присъденото й обезщетение, отново са игнорирани мотивите на въззивната инстанция, че единствено доказаните от тази страна в процеса са: счупване на десето ребро вляво и контузия на дясно коляно (при налична гонартроза на същото), които са довели до временно и неопасно разстройство на здравето, лекувани консервативно с кратък възстановителен период и пълно излекуване. Същевременно за недоказани са приети твърденията на тази ищца за други увреждания, причинени от пътното произшествие - травма на главата, мозъчно сътресение, церебрастенно-вестибуларен синдром, определеното й като епилептичен статус състояние; за недоказани са приети и търпени неудобства от носене на ортеза; субективните оплаквания от болки в областта на дясното коляно и констатираните от тях ограничения в движенията му категорично са приети за не- свързани с травмата при ПТП, а са резултат от съществуващата от преди това артроза. За недостоверни са приети и твърденията, че кожните прояви на заболяването псориазис, от което страда от 20 г., са се засилили след пътното произшествие; за неубедителни са приети оплакванията за настъпили при тази ищца личностови и поведенчески промени. Не кореспондира на медицицинските заключения твърдението в касационната жалба, че Л. Г. е била на постелен режим в периода на възстановяване от счупването и контузията. Касационното обжалване не следва да се допусне по никой от поставените в изложението въпроси, защото: въззивната инстанция е изследвала подробно кой е точният паричен еквивалент на търпените неимуществени и не е определила компенсиране без ясен критерий. Теза на всяка от обжалващите, а не извод, който може да се направи при анализа на въззивното решение е, че определените обезщетения са очевидно несъразмерни и занижени при установените търпени неимуществени вреди. Критериите, които следва да бъдат съблюдавани и преценявани при определяне на обезщетението за неимуществени вреди при причинени телесни увреждания в съответствие с установения в чл.52 ЗЗД принцип, са ясно очертани в обжалвания акт и са съответно приложени спрямо приетите за установени по делото увреждания и последици от тях за телесното здраве и за психиката на всяка една от ищците. При преценката за размера по чл. 52 ЗЗД на дължащото се застрахователно обезщетение, решаващият въззивен състав изрично е посочил каква е икономическата конюнктура в страната, посочил е конкретно размера на минималната и на средната работна заплата към релевантния момент, а виждане на касаторите е, че съдебната практика не е „осъвременена“ и има необходимост от създаване на такава съобразно нарастваща инфлация в страната. Обжалваният акт съдържа ясен отговор към кой момент се определя размерът на обезщетението за неимуществени вреди, отчитат ли се инфлационните процеси, а с въпроса „следва ли да се съобразява обезщетителният характер на законната лихва“, въззивната инстанция не е сезирана и не се е произнасяла по него. Отсъства каквото и да е основание за преценка, че правните изводи в обжалваното решение не са резултат на осъществена преценка на всички събрани доказателства, че не са обсъдени възражения и доводи на страните, както и че критериите за определяне на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди не са съпоставени поотделно и в тяхната съвкупност с конкретните факти по делото. Изложените при обосноваване на размера на обезщетението за неимуществени вреди правни аргументи на апелативния съд са съобразени с указанията, дадени в ППВС №4/1968г. по тълкуването на чл.52 ЗЗД, който въвежда справедливостта като единствен критерий за оценка. Решението не е в отклонение от цитираните от касаторите актове по чл.290 ГПК. Съставът на апелативния съд е извършил детайлен анализ на съдебната практика за определяне на справедлив размер на обезщетението при сходни случаи. В обобщение, всички поставени въпроси в изложението не са адекватни на подробните правни аргументи на въззивната инстанция. Те са хипотетични, а не обуславящи изхода на спора, не притежават съществена характеристика на общото основание по чл.280,ал.1 ГПК, съобразно критериите, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС и по тях допускане на касационното обжалване е невъзможно. След като поставените въпроси не могат да обусловят допускането на факултативния касационен контрол поради несъответствието им с мотивите към обжалвания акт, даденото от въззивната инстанция разрешение на същите тези въпроси, няма как да е в състояние да обуслови най-тежкия порок очевидна неправилност. Позоваването на това основание е формално и несъобразно. При недопускане на касационното обжалване ответната страна има право на разноски за изготвянето на отговора на касационната жалба, но такъв не е депозиран от „Булстрад Виена Иншурънс Груп“. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.