Определение № 150 от 21.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 147/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Обжалвано е определение от 28.12.2010г. по гр.д.№255/2010г. на ОС Кюстендил, с което е оставена без разглеждане молба на П. С. за изменение на решение от 26.11.2010г. по гр.д.№255/2010г. на ОС Кюстендил в частта му за разноските. Жалбоподателката П. С. Р. поддържа, че обжалваното определение е неправилно и моли да бъде отменено като бъде разгледана по същество молбата й. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Жалбата е основателна. С решение от 26.11.2010г. по гр.д.№255/2010г. ОС Кюстендил е уважил предявените от П. С. Р. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, като не й е присъдил направените по делото разноски. С молба от 16.12.2010г. последната е поискала присъждането им. С обжалваното определение, съдът е оставил без разглеждане молбата, приемайки, че същата е недопустима с оглед разпоредбата на чл.192, ал.4 ГПК, тъй като искането е направено преди влизане в сила на въззивното решение. При така установените данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, намира, че обжалваното определение е неправилно. Съобразно разпоредбата на чл.192, ал.4 ГПК/отм./ решението може да бъде изменено от съда, който го е постановил, в частта му за разноските, ако искането за това бъде направено като краен срок до изтичането на двумесечен срок от влизане на решението в сила, но в закона не е определен начален момент за извършване на това процесуално действие. Ето защо не е налице основание за оставяне без разглеждане на молбата за присъждане на разноски като недопустима, тъй като искането е преждевременно заявено, както неправилно е приел въззивния съд. Определението следва да се отмени и делото следва да се върне на въззивния съд за разглеждането на искането по същество. Предвид изложените съображения, съдът