Решение № 249 от 18.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 2143/2018 г.

Решение № 249 от 18.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 2143/2018 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Елеонора Чаначева Производството е по чл. 47 ЗМТА, образувано по иск на Г. Д. П. от [населено място] за отмяна на постановеното от Арбитражен съд "Арбитер Юстициарум" СНЦ, [населено място] решение от 14.06.2013 г. по в. арб. д. № 1739/2013 г. по описа на същия съд. Ищецът П., чрез пълномощника си – адв. Г. В. поддържа доводи за нищожност на решението, алтернативно твърди, че не е налице валидна арбитражна клауза, че не е била уведомена за заведеното арбитражно дело и не й е връчен препис от исковата молба и доказателствата и не е спазена арбитражната процедура. Ответникът – "Профи Кредит" България ЕООД, [населено място], чрез пълномощника си- юрк. Е. К. не е заявил становище по иска, а само е поддържал, че е цедирал процесното вземане на 08.08.2018 г. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Исковата молба е подадена в срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, с оглед установеното по делото, че липсват надлежни доказателства, в това число и по арбитражното дело, за уведомяване на страната за предприетите от ответника, респективно АС процесуални действия, както и за постановеното решение, като единственото съобщение до П. е приложено в цялост, без удостоверяване на направен валиден опит за надлежното му връчване. При тези фактически данни, следва да се приеме за установено твърдението на ищцата, че същата е уведомена за развилото се производство с получаване на покана за доброволно изпълнение на 21.08.2018 г., спрямо която дата е спазен срока по чл. 48, ал. 1 ГПК. Преди произнасяне по същество, по въведените основания за отмяна настоящият състав следва да се произнесе по валидността на арбитражното решение, за която следи служебно. Чл. 47, ал. 2 ЗМТА в действащата редакция /ДВ. бр. 8/2017 г./ въвежда императивно правилото, че арбитражните решения, постановени по спорове, предметът, на които не подлежи на решаване от арбитраж са нищожни. Съгласно пар. 6, ал. 2 ПЗР ЗИД ГПК /ДВ, бр. 8/17 г./, производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто е спорът, по който едната страна е потребител по смисъла на пар. 13, ал. 1 ДР Закон за защита на потребителите, съгласно изменената разпоредба на чл. 19, ал. 1 ГПК се прекратяват. Разгледаното правило на пар. 6, ал. 2 ПЗР ЗИД ГПК е съобразимо и по отношение на арбитражните решения, които са предмет на висящи пред ВКС, производства по предявени в срок искове по чл. 48 ЗМТА. Този извод произтича от даденото от Конституционния съд тълкуване с т. 3 на к. д. № 15/02 г. на единството на арбитражното производство, осъществявано в два стадия, независимо, че вторият стадий, иницииран по реда на чл. 48 ЗМТА е факултативен. Завареното от обсъдените по-горе изменения на закона, арбитражно производство в своят първи стадий на висящност пред арбитражен съд се прекратява, поради въведената с чл. 19, ал. 1 ГПК неарбитрируемост на спора. При иницииран втори стадий -по искане за отмяна на постановеното арбитражно решение висящността на производството е възобновена с подадената искова молба. Или, когато е налице висящ спор по чл. 48 ЗМТА в рамките на арбитражния процес, то следва прогласяване на нищожността на арбитражното решение като постановено по неарбитрируем спор, тъй като изменението на процесуалния закон намира приложение / при липса на изрична норма/ спрямо заварените производства веднага с влизане в сила на изменението. Допълнителен аргумент в тази насока е и въведеното с чл. 405, ал. 5 ГПК /изм. ДВ бр. 8/17 г./ правило, съгласно което съдът отказва да издаде изпълнителен лист въз основа на нищожни по смисъла на чл. 47, ал. 2 ЗМТА решения. Като процесуалноправна, имаща незабавно действие, нормата се прилага по отношение на всички заварени производства. Следователно, след като на окръжните съдилища е възложена проверка за нищожност на арбитражното решение като изпълнително основание, то такава проверка се предполага и от ВКС по отношение на висящите пред него производства по отмяна на арбитражното решение. В този смисъл е и константната практика на ВКС – решение № 72 от 26.04.2017 г. по т. д. № 403/17 г. на ВКС, І т. о., решение № 63 от 26.04.2017 г. по т. д. № 2220/16 г. на ВКС, І т. о., решение № 32 от 07.03.2017 г. по т. д. № 1416/16 г. на ВКС, І т. о., решение № 23 от 31.03.2017 г. по т. д. 2142/16 г. на ВКС І т. о. и др. В случая предмет на арбитражното производство е спор по договор за револвиращ заем, а Г. Д. П. в качеството си на кредитополучател се явява потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Висящото производство е заварено от ЗИД ГПК /ДВ. бр. № 8/17 г./, поради което следва да бъде прогласена нищожността на арбитражното решение, предмет на исканата отмяна. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата следва да бъдат присъдени направените разноски по делото в размер на 155 лв. – съставляващи държавна такса, а на нейният процесуален представител, осъществил представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в размер на 1200 лв.