Определение № 625 от 04.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 598/2009 г.

Производството е по чл.278 ал.1 във вр. с чл.274 ал.2 от ГПК по частната жалба вх. № 3992/09.VІІ.2009г. на “М” ЕАД гр. П. срещу разпореждането на П. окръжен съд от 23.VІ.2009г. по в.гр.д. № 135/2009г. Ответниците по частната жалба В. Г. Г., Ю. Г. К. и Е. Г. М. не са заявили становище пред настоящата инстанция. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че частната жалба е допустима, а разгледана по същество – и основателна, съображенията за което са следните: С атакуваното разпореждане ПОС е върнал касационната жалба на “М” ЕАД вх. № 2743/15.V.2009г. срещу постановеното на 10.ІV.2009г. по гр.д. № 135/2009г. въззивно решение. Съдът е приел, че дружеството е изпълнило в дадения му срок само едното от двете дадени му указания – внесло е държавна такса за произнасяне по допускането на касационно обжалване, но не е изложил основанията за допускане на такова обжалване. Определението е неправилно. В дадения му срок освен документ за внесена държавна такса в изпълнение на указанията на въззивния съд за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване дружеството-жалбоподател е депозирало пред съда и допълнителна молба “за уточняване основанието за касационно обжалване”. По този начин нередовността на касационната жалба е отстранена. Преценката дали допълнителната молба съдържа изложение на основанията по чл.280 ал.1 от ГПК е в правомощията на касационния съд, а не на въззивния. Извършвайки фактически такава преценка, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Ето защо постановеният от него съдебен акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, като делото му се върне за провеждане на процедурата по администриране на касационната жалба срещу въззивното решение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,