Определение № 1541 от 09.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8410/2023 г.

Върховният административен съд, като провери правилността на определението, намира, че частната жалба е основателна. Производството по адм. дело №791/2023 г. по описа на Административния съд-Бургас е образувано по исковата молба на П. Костадинов, с която срещу Областната дирекция на вътрешните работи-Бургас е предявен иск за сумата 140 лева, представляваща обезщетение за имуществена вреда, причинена с издаването на електронен фиш за налагане на глоба. В исковата молба се твърди, че на ищеца бил издаден електронен фиш за налагане на глоба от 200 лева за нарушение на чл.21, ал.2 ЗДвП. На 30.12.2022 г., след получаването на фиша, той заплатил 70% от стойността на глобата съобразно чл.189, ал.9 ЗДвП. На същата дата Костадинов подал жалба до съда срещу издадения електронен фиш. Фишът бил отменен с решение №187/10.03.2023 г. по НАХ дело № 5051/2022 г. по описа на Районния съд-Бургас. С определение от 6.06.2023 г. по адм. дело № 791/2023 г. по описа на Административния съд-Бургас производството по делото било прекратено с мотиви, че претендираната сума от 140 лева е заплатена на отпаднало основание, поради което може да се претендира с иск по чл.55 ЗЗД или по реда на чл.129, ал.5, т.1 ДОПК. Определението е неправилно. Административният съд не е дал правна квалификация на исковата претенция и не е изложил ясни и пълни мотиви, с които да обоснове преценката си за недопустимост на производството. Разпоредбата на чл.55 ЗЗД, на която съдът се е позовал, е материалноправна, поради което от нея не може да се изведе заключение за недопустимост на предявения иск. Ако съдът е имал предвид, че не е компетентен да се произнесе, тъй като искът е с правно основание чл.55 ЗЗД, то е следвало да изпрати делото по подсъдност на компетентния граждански съд. Разпоредбата на чл.129, ал.5, т.1 ДОПК също не сочи недопустимост на исковата претенция. Съгласно тази разпоредба органът по приходите е длъжен в 30-дневен срок от предявяването пред него на влязъл в сила съдебен или административен акт да възстанови или прихване по реда на ал. 2, т. 2 изцяло посочените в акта суми, заедно с дължимата по ал. 6 лихва, когато с акта в полза на задълженото лице е признато правото на получаване на: суми за неправилно или недължимо платени, внесени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, такси, глоби, имуществени санкции, установени, събрани или наложени от органите по приходите, включително внесени по писмено указание или становище. Административният съд не е направил верен прочит на разпоредбата, която няма отношение към спорното правоотношение, тъй като се прилага за публични вземания, установени, събрани или наложени от органите по приходите. Поради това определението за прекратяване на производството следва да се отмени и делото да се върне на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения и на основание чл.235 АПК Върховният административен съд