Определение № 450 от 09.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 416/2011 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба от [фирма] (л) срещу Определение № 130 от 20.01.2011 год. по ч.гр.д.№ 23/2011 год. на Пловдивския апелативен съд с което е потвърдено разпореждането от 13.10.2010 год. по в.ч.д.№ 331/2010 год. на Смолянския окръжен съд. С това разпореждане СмОС е оставил без разглеждане (като просрочена) жалбата на ликвидатора на [фирма] срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 14.01.2010 год. по изп.д.№ 86/2000 год. на СИС с район на действие РС-Смолян. В частната жалба се съдържат доводи за липсата на просрочие при обжалване действието на съдебния изпълнител – издаването на възлагателното постановление. Частната жалба е недопустима. В производство по чл.435 и сл. ГПК окръжният съд (в случая СмОС) се произнася с решение, което по силата на изричната разпоредба на чл.437 ал.4 предл.2 ГПК не подлежи на обжалване. Когато производството по жалбата е прекратено, пред каквато хипотеза сме изправени в случая, разпореждането подлежи на въззивно обжалване пред съответния Апелативен съд, чийто акт е окончателен – т.2 на ТР № 3/2005 год. на ОСГТК на ВКС, което запазва значението си и при действието на ГПК-2007 год. В случая, потвърждавайки разпореждането на СмОС, Пловдивският апелативен съд е изчерпал инстанционния контрол. Посочването в диспозитива на определението, че то може да бъде обжалвано пред ВКС е неправилно и не създава основание за касационен контрол. Частната жалба с която е сезиран настоящият съдебен състав е недопустима и поради това ще следва да бъде оставена без разглеждане. Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.