Решение № 561 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9890/2011 г.

Решение № 561 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9890/2011 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на ЕТ "Дали Иван Маревски", представляван от Иван Петров Маревски - Благоевград, срещу решение № 969 от 29.06.2011 г. по адм. д. № 353/2011 г. на Административен съд Благоевград, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, и затова следва да бъде отменено с присъждане на направените разноски по делото. Ответникът Областен управител на област Благоевград, не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че не са налице отменителни основания и затова оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение е отхвърлена жалбата на едноличния търговец срещу заповед № ОА-ДС-305/20.04.2011 г. на Областния управител на област Благоевград, с която на основание чл. 80, ал. 1 от ЗДС, е постановено изземване от Иван Петров Маревски, действащ като ЕТ "Дали Иван Маревски", недвижим имот, частна държавна собственост - сграда № 04279.626.69.1, попадащ в поземлен имот № 04279.626.69, с адрес кв. "Еленово" на Благоевград, със застроена площ 453 кв. м, с предназначение промишлена сграда, на един етаж - по кадастралната карта на Благоевград и с описание по АДС № 429/08.02.2001 г., производствена сграда "Ситопечат", с 458 кв. м застроена площ на един етажи сутерен под част от сградата със 144 кв. м застроена площ, масивна конструкция. По делото са събрани всички относими доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено. При изяснена фактическа обстановка са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Отменителните основания по чл. 146 от АПК не са налице, тъй като заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма, без да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие са целта на закона. Между страните няма спор, че с влязло в сила решение договор за покупко-продажба на соченият имот, от когото търговецът-жалбоподател черпи права, е прогласен за нищожен; признато е по отношение на Маревски, че имотът е държавна собственост и същия е осъден да предаде владението върху имота. При тези факти извода на първоинстанционния съд е, че законовите предпоставки на чл. 80 ЗДС - са налице. Не може да бъде споделен основното релевирано и в двете /основна и касационна/ жалби, твърдение, че търговеца държи с основание имота - т. нар. "право на задържане". Чл. 90, ал. 1 от ЗЗД предвижда право на задържане при насрещност на взаимовъзникнали задължения, които обаче, за да се считат за безспорни, подлежат на установяване по съдебен ред. Прихващането е способ за погасяване на парично задължение, произтичащо от облигаторна връзка. Правното основание в хипотезата на изземване по реда на чл. 80 от ЗДС следва да бъде тълкувано в смисъл, че правопораждащия юридически факт не би следвало да е спорен, какъвто спор съществува при упражняване правото на задържане до установяване на насрещните задължения по съдебен ред. Такова установяване в административното производство е невъзможно, поради което жалбоподателят не може да противопоставя правото си на задържане наличие на годно правно основание за държане на имота. Не са налице касационни основания за отмяна на постановеното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК,