Определение № 1174 от 30.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 927/2010 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от „Агенция за дипломатически имоти в страната” ЕООД гр.София, представлявано от управителя М. процесуалния представител юрисконсулт Д. против въззивно решение от 17.12.2009г. по в.гр.д.№ 9826 по описа за 2009г. на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение от 21.04.2009г. по гр.д. № 24815/2008г.на Районен съд София, 32състав, с което е уважен предявен иск с правно основание чл.233 ал.1 изр.1 от ЗЗД за опразване и предаване на К. Н. К. на държането върху имот,представляващ 1/4ид.ч.от дворно място,цялото с площ от 1 650кв.м.-имот с пл.№643,нанесен в к.л. 563 и 564 през 1995г., находящ се в гр.София кв.Бояна в з.”Беловодски път”, м.”Панорамен път”. Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по поставените въпроси- за съществуването на наемното правоот-ношение, независимо от изтичането на наемния срок, с оглед на нормата на чл.236 от ЗЗД ”със знанието и без противопоставянето на наемателя”, за значението на направеното от ответника оспорване на собствеността на ищеца върху предоставения под наем имот и за относимостта на факта,че ищецът не е собственик на целия имот,а само на ¼ ид.ч.,която притежава в съсобственост с други лица.Позовава се на две казуални решения на ВКС- по гр.д.№ 2014/95г.на V г.о.и т.д.№ 542/06г.на І т.о. Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената касационна жалба. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното: За да постанови решението си въззивният състав е приел,че при наличие на валидно наемно правоотношение,прекратено с изтичане на уговорения срок на действие-наемателят,който не напуска чуждия имот и го ползва след изтичане на срока- дължи връщане на вещта. При така постановения съдебен акт –първият поставен от касатора въпрос –за наличието на наемно правоотношение-е от значение за изхода на спора, тъй като е свързан с решаващите изводи на съда. Останалите два въпроса –във връзка с оспорване на правото на собственост на наемодателя и за това,че наемодателят е съсобственик на имота,притежаващ 1/4ид.ч. от него - не са от значение за изхода на спора, тъй като те са несъотносими към предпоставките за уважаване на предявения иск с правно основание чл.233 от ЗЗД.В това производство въпросът за собствеността е ирелевантен. Релевантен е факта на държане на чуждия имот от наемателя при наличието на валидно,но вече прекратено наемно правоотношение.Този иск принадлежи на всеки наемодател,без значение дали договорът за наем е сключен с един или с повече наемодатели.В случая- от представения договор за наем от 1.12.2001г.се установява,че ищецът К. Н. К. е наемодател на ответната по договора страна/сега касатор/ - „Агенция за дипломатически имоти в страната” ЕООД и като такъв е активно легитимиран да предяви настоящия иск. Относно съотносимия въпрос за наличието на наемно правоотношение – настоящият съдебен състав намира,че не са налице предпоставките за допускане до касационно разглеждане,защото не е налице твърдяното основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.Цитираните решения на ВКС,на които се позовава касатора са несъотносими и не могат да обосноват хипотеза на противоречиво разрешаване на поставения въпрос от съдилищата.Решенията по гр.д.№ 2014/95г.на V г.о.и т.д.№ 542/06г.на І т.о.на ВКС- са постановени по други случаи,в тях разглежданите въпроси за различни от настоящия и не съдържат разрешение,което да противоречи на даденото от въззивния съд. В практиката няма спор,че предявяването на иск представлява противопоставяне по смисъла на чл.236 от ЗЗД.В конкретния случай- е налице противопоставяне от страна на наемателя- сключеният със срок от три години договор за наем от 1.12.2001г.- да се превърне в безсрочен, след изтичане на срока му/1.12.2004г./-което е изразено с предявяване на настоящия иск – на 22.08.2008г. Мотивиран от гореизложеното,като намира,че не е налице посоченото основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение