Определение № 25 от 26.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 5144/2021 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. С протоколно определение от 8.07.21 по г.д.№.5545/18 Апелативен съд София, ГО, 1с, е оставил без разглеждане молбата на С. Ц. Н. и Н. П. Н. за възстановяване на срок за подаване на касационна жалба срещу постановеното по делото въззивно решение. Постъпила е частна жалба от С. Н. и Н. Н. с искане за отмяна на определението като незаконосъобразно. Ответната страна “Юробанк България“АД не взема становище. Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страни в процеса, имащи право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. Съображенията за това са следните: С разпореждане от 18.03.21 касационната жалба на жалбоподателите срещу решение №.10085/22.01.21 по г.д.№.5545/18 на АС София, ГО, Іс., е върната като просрочена. С частна жалба вх.№.33113/7.04.21 /подадена по пощата на 5.04.21/ те са обжалвали разпореждането с твърдения, че не са били надлежно уведомени за решението и срокът не е пропуснат; едновременно с това са поискали и да им бъде възстановен срока за обжалване по реда на чл.64 ГПК. С атакуваното определение АС София се е произнесъл по искането за възстановяване на срок и го е оставил без разглеждане – без преди това да е администрирал частната жалба срещу разпореждането от 18.03.21 за връщане на касационната жалба и производството по нея да е приключило. По въпроса за последователността, в която следва да бъдат разгледани подадена жалба срещу преграждащ производство съдебен акт и подадена молба по чл.64 ал.2 ГПК до съда, постановил този акт - за възстановяване на срок за извършване на онези процесуални действия, неизвършването на които е било основание за постановяване на преграждащия съдебен акт, е формирана съдебна практика. Съгласно същата тъй като според чл.64 ал.3 и чл.65 ал.2 ГПК пропуснатото действие е трябвало да бъде извършено преди съдът да е допуснал възстановяването, ако срокът бъде възстановен, извършеното процесуално действие придобива с обратна сила процесуална релевантност, т.е. смята се като своевременно извършено, респективно с обратна сила отпадат породените от процесуалното бездействие последици. С връщането на съответната жалба за жалбоподателя започват да текат два срока - този по чл.275 във връзка с чл.262 ал.3 ГПК за обжалване на разпореждането за връщане на жалбата и срока по чл.64 ал.3 ГПК за подаване на молба за възстановяване на пропуснатия срок поради особени непредвидени обстоятелства. По принцип страната може да направи две искания-да се отмени акта за прекратяване/връщане и да се възстанови срока - вкл. в една молба, но компетентен да се произнесе в различните й части ще бъде различен по степен съд. С оглед съществуващата връзка на преюдициалност между двете конкуриращи права – доколкото не може да бъде възстановен срок, който не е започнал да тече и съответно не е пропуснат - ако се направят и двете искания, първо следва да се произнесе по-горният съд, който ще установи дали е започнал да тече срока, изтекъл ли е или е пропуснат. Ако този съд установи, че срокът е пропуснат, той ще потвърди разпореждането за връщане на жалбата и тъй като се открива възможността за възстановяване на срока по реда на чл.64 ал.2 във връзка с чл.65 ал.2 ГПК, следва да върне делото на по-долния съд за произнасяне по искането. При условие, че по-горният съд приеме, че срокът не е започнал да тече, съответно не е текъл и не е пропуснат, той ще отмени разпореждането за връщане на частната жалба и ще върне делото на по-долния съд, за да даде ход на същата. В случай, че страната е счела за безпредметно да обжалва разпореждането за връщане на жалбата, а в срока по чл.64 ал.3 ГПК е поискала възстановяване на пропуснатия срок, с възстановяването му (ако са налице предпоставките по чл.64 ал.2 ГПК) не се цели отстраняване на порочно процесуално действие на съда /тъй като такова не е налице/, а възстановяване на срок за извършване на пропуснато процесуално действие поради причини, които не могат да се вменят във вина на страната; затова обстоятелството, че тя не е обжалвала разпореждането за връщане на жалбата в съответния срок от съобщаването му, преклудира само тази процесуална възможност за защита - но не и правото й да иска възстановяване на пропуснатия от нея срок по реда на чл.64 ал.2 във връзка с чл.65 ал.2 ГПК; възстановяването на срока заличава последиците от връщането на частната жалба и води до възобновяване на делото /опр.№.333/9.08.10 по ч.г.д.№.273/10, II ГО, опр.№.516/28.11.19 по ч.г.д.№.4308/19, III ГО, и др./. Настоящият състав споделя тази практика. Въззивната инстанция не е процедирала съобразно същата - доколкото се е произнесла по молбата за възстановяване на срок преди да е била разгледана частната жалба срещу разпореждането за връщане на касационната жалба. Така постановеният от нея по реда на чл.64 ГПК съдебен акт е незаконосъобразен и следва да се отмени, а делото – да се върне за администриране на частната жалба против разпореждането от 18.03.21. След разглеждането й и постановяването на влязъл в сила акт, по-нататъшните процесуални действия, в това число предвид постъпилото искане по чл.64 ГПК, трябва да бъдат съобразени с изхода й, предвид посоченото по-горе. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,