Определение № 324 от 30.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 260/2009 г.

Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК. С. С. К. от гр. В. чрез процесуални си представител- адв. Д обжалва и иска да се отмени О. Nо 675 от 26.02.2009 година по ч.гр.д. Nо 230/2009 година на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено О. Nо 15881/17.11.2008 година постановено по гр.д. Nо 7417/2006 година на Варненския районен съд за прекратяване на исковото съдебно производство по заявения иск по чл.97 ал.1 ГПК / отм./ е прекратен поради липса на правен интерес. С изложение по см. на чл. 284 ал.3 т.1 ГПК допустимостта на касационното обжалване се обосновава с тезата, че с обжалваното решение, поради неотчетената грешка в решението на ПК за възстановяване собствеността на земеделските земи, неправилно е прието, че се касае до имот от ДГФ и без да се отчете това обстоятелство, приемайки, че претендираният имот се намира в селищно образувание по § 4 ЗСПЗЗ, е прието, че липсва правен интерес от заявения отрицателен установителен иск, което е в противоречие с цитираната и представена по делото практика на съдилищата. В срока по чл. 276 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор, с който се оспорва както възможността да се допусне касационното обжалване, поради липсата на идентичност на дадените разрешение с посочената съдебна практика, така по същество на взетото решение/ определение/ на съда, като се сочи, че то е правилно и законосъобразно. По подадената частна касационна жалба, състав на второ отделение на ВКС- гражданска колегия, намира: Ч. жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, обжалваемият интерес е над 1000 лв. и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното определение, втората инстанция е приела, че след като ищецът – се легитимира като собственик на възстановен земеделски имот в терен от ДГФ, по силата на Решение на ПК, то същият няма правен интерес да оспорва собствеността на лице, чиито имот се намира в терен по § 4 ЗСПЗЗ. След преценка на доводите на страните и данни по делото, в т.ч. и на съдебната практика, приложена към изложението на жалбоподателя, настоящият състав намира, че не е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване. Доколкото не се касае до конкуренция на права в една и съща територия- тази на селищно образувание по § 4 от ЗСПЗЗ, то правният интерес е може да се предполага, както се иска от жалбоподателя С. К., поради наличието на грешка в титула за собственост, който я легитимира и който титул, след като е пропуснат реда за поправка и точно посочване на територията, в която се намира имота, следва да бъде коригиран по реда на косвения съдебен контрол. След като няма конкуренция на права, то и представените съдебни решения са неотносими към конкретния казус и не могат да бъдат основание за исканата селекция по допустимостта на обжалването. По изложените съображения,състав на Върховния касационен съд- второ отделение на гражданска колегия