Определение № 1803 от 28.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 1177/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Активе Балкан Трейд“ ЕООД - чрез адв. Ст. Иванова от АК-Шумен, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу определение № 831/28.11.2023 г. по в. ч. т. д. № 631/2023 г. по описа на Варненския апелативен съд, ІІІ с-в, с което е потвърдено определение № 226/04.10.2023 г., постановено по т. д. № 90/2023 г. по описа на Окръжен съд-Търговище, с което на основание чл. 130 ГПК исковата молба е върната и съдебното производство като недопустимо е прекратено. Частният касатор поддържа, че обжалваното определение е недопустимо, респ. неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствени правила – въззивният съд не е обсъдил всички доказателства по делото и доводите на страните, вследствие на което е нарушил правилата на логическото мислене, като е достигнал до незаконосъобразния правен извод за недопустимост на предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 694, ал. 3 ТЗ - за отричане със сила на пресъдено нещо на прието вземане на друг кредитор на масата на несъстоятелност на длъжника „Астро Трейд“ ООД (н.), както и правото на предпочитателно удовлетворяване чрез учреденото реално (вещно) обезпечение – договорна ипотека върху имот, включен в масата на несъстоятелността (частният жалбоподател счита договора, с който тази ипотека е учредена, за нищожен). Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното определение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, както със специалните процесуални предпоставки, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК, така и със самостоятелния селективен критерий, уреден в чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК – решението е вероятно недопустимо, като поставя следните процесуалноправни въпроса: 1. „Длъжен ли е въззивният съд, след като констатира нередовност на исковата молба /в конкретния случай ИМ не отговаря на изискването на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК/, да обезсили решението на първоинстанционния съд и да върне делото на друг състав с указания за отстраняване на нередовността на исковата молба?“ (по този процесуалноправен въпрос се твърди противоречие с цитираната в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК съдебна практика, вкл. и със задължителни тълкувателни постановки, но тези съдебни актове не трябва да бъдат посочвани, тъй като този въпрос е свързан с вероятната недопустимост на въззивното определение, за чийто порок касационната инстанция следи служебно – с аргумент от обратното основание от чл. 290, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК) и 2. „Длъжна ли е въззивната инстанция да обсъди всички доказателства и доводи на страните, като изложи подробни и убедителни мотиви защо не приема определени доказателства, а други кредитира с доверие?“ (по този процесуалноправен въпрос се твърди противоречие с решение № 212/01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ВКС, ІІ т. о.; решение № 202/21.12.2013 г. по т. д. № 866/2012 г. на ВКС, І т. о.; решение № 76/12.06.2012 г. по т. д. № 377/2011 г. на ВКС, ІІ т. о. и решение № 581/30.09.2010 г. по гр. д. № 1019/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о.). Тъй като до връщане на исковата молба на основание чл. 130 ГПК не е възникнало процесуалното качество на ответника, при администриране на касационната частна жалба съдията докладчик от въззивния съд не е следвало да дава възможност на „ЕОС Матрикс“ ЕООД да представи писмен отговор срещу нея, поради което касационният съд не трябва да обсъжда изложените в този писмен отговор правни съображения за недопускане на въззивното определение до касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима по смисъла на чл. 274, ал. 3 ГПК. Въззивният съд е потвърдил обжалваното първоинстанционно определение, с което исковата молба е била върната на основание чл. 130 ГПК поради недопустимост на предявените кумулативно обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 694, ал. 3 ГПК. Счел е, че съдебното производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на „Активе Балкан Трейд“ ЕООД, с която е предявен отрицателен установителен иск за установяване със сила на пресъдено нещо, че „ЕОС Сървисис“ ЕООД, в качеството му на кредитор, не притежава вземане в размер на 8643880,16 лв., а и спрямо „Астро Трейд“ ООД /н/ иск за обявяване за нищожна на оспорената договорна ипотека - поради противоречие със закона, а евентуално поради нарушение на добрите нрави. Съобразил е, че ищецът обосновава своята активна материална легитимация като кредитор на несъстоятелния длъжник въз основа на договор за цесия от 16.04.2021 г., съгласно който „Инвестиционна компания“ АД (цедент) е прехвърлило част от своите вземания срещу длъжника на „Активе Балкан Трейд“ ЕООД – в размер на сумата от 50000 лв. Цесионерът бил уведомил синдика за цесията, като поискал да бъде прието придобитото чрез цесията вземане. На 31.07.2023 г. постоянният синдик на дружеството е уведомил съда по несъстоятелността за молбата за конституиране на кредитора и е представил коригиран списък на кредиторите, в който „Активе Балкан Трейд“ ЕООД е вписано като кредитор с цедираното притезание, съставляващо прието вземане на цедента. При извършена служебна справка на вписванията и отбелязванията по партида на „Астро Трейд“ ООД /н/ се установявало, че по реда на чл. 692 ТЗ е представен списък на приетите вземания на кредитори, който е одобрен от съда по несъстоятелността с определение № 99/03.05.2016 г., като той е обявен в търговския регистър. С определение № 5/04.01.2018 г., след постъпила молба на синдика, е одобрен и списък на допълнително предявените вземания на кредитори по чл. 688, ал. 3 ТЗ. С молба с вх. № 260963/30.11.2023 г. синдикът е представил по делото допълнителен списък на приетите вземания по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ. Списъкът е обявен на 06.12.2022 г. в ТР - вписване с рег. № 20221206133705, срещу който не са постъпили възражения в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ. На основание чл. 692, ал. 1 ТЗ списъкът е одобрен от съда по несъстоятелността и е обявен по партида на длъжника. С молба с вх. № 260240/09.05.2023 г. синдикът е представил допълнителен списък на приети вземания на кредиторите, който е обявен в търговския регистър на 15.05.2023 г. - вписване с рег. № 20230515115919. В законоустановения срок и по този допълнителен списък не са постъпили възражения. Допълнителният списък също е одобрен от съда по несъстоятелността и е обявен по партида на длъжника. Апелативният съд е изяснил процесуалноправните предпоставки за допустимостта на установителния иск по чл. 694 ТЗ: 1. вземането да е предявено (освен ако не е служебно прието), като вземането на ищеца, възникнало преди откриване на производството по несъстоятелност, да е предявено в срока по чл. 685 и чл. 688 ТЗ в производството по несъстоятелност; 2. по отношение на вземането да е направено възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ в 7-дневен срок от обявяване на списъците в регистъра; 3. искът да е предявен в 14-дневен преклузивен срок от обявяване на определението по чл. 692 ТЗ в ТРРЮЛНЦ (чл. 694, ал. 6 ТЗ), с което е разгледано възражението и 4. производството по несъстоятелност да е висящо с оглед на обуславящия му характер спрямо исковото производство. Счел е, че в настоящия казус не са налице втората и третата от изискуемите процесуални предпоставки, обуславящи пораждането и надлежното упражняване на правото на иск по чл. 694, ал. 3 ТЗ, а именно искът да е предявен от кредитор на несъстоятелния търговец-ответник, подал възражение в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ - подаденото възражение срещу списъка на приетите от синдика вземания представлявало положителна процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл. 694, ал. 3 ТЗ. С възражението срещу списъците се оспорвала предварително извършената от синдика, като орган на несъстоятелността, проверка относно съществуването или несъществуването на предявените вземания, както и признаването на привилегии. При съобразяване на наведените от ищеца фактически твърдения, обосноваващи предявените отрицателни установителни искове, въззивният съд е приел, че те не попадат в приложното поле на чл. 694, ал. 3 ТЗ, тъй като съобразно тази правна норма е допустимо да се оспорва вземане или привилегия, които са включени или изключени от списъка на приетите вземания в резултат на уважено възражение по чл. 692 ТЗ. Целта на разпоредбата е да се даде възможност за защита на правата и интересите на кредиторите, които се засягат от промяната в списъците /чрез включване на обезпечени или привилегировани вземания, респ. при изключване на вземания/, извършена по възражение на друг кредитор. Разграничителният критерий между исковете по чл. 694, ал. 3, т. 1 и т. 2 ТЗ била подробно разяснена в практиката на касационната инстанция /определение № 211/07.05.2019 г., постановено по ч. т. д. № 651/2019 г. по описа на ВКС, I т. о./. Ищецът не бил съобразил обстоятелството, че вземането, срещу съществуването на което е предявен отрицателният установителен иск, като с евентуалния иск се оспорва привилегия, е било включено изцяло в списъка на приетите от синдика вземания, публикуван в ТР на 05.02.2016 г. Въззивният съд е приел, че настъпилото в хода на производството по несъстоятелност частното правоприемство за част от приетото вземане не създава нови процесуални права за цесионера за оспорване на приетите вземания или установените привилегии по списък на приети вземания, одобрен от съда по несъстоятелността повече от седем години преди предявяването на отрицателния установителен иск и евентуалния иск за установяване нищожност на ипотечен акт, поради което е достигнал до правния извод, че предявените кумулативно обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 694, ал. 3 ТЗ са недопустими и производството по тях подлежи на прекратяване – чрез връщане на исковата молба на основание чл. 130 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Въззивното определение не е вероятно недопустимо, поради което не е възникнала самостоятелната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК, за допускане на този съдебен акт до касационно обжалване. Дори и исковата молба да не е отговаряла на нормативните изисквания за нейната редовност, предписани в чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК, в случай че предявените с нея искове са били недопустими, нито първоинстанционният, нито въззивният съд не следва да дават възможност на ищеца да отстрани тази нередовност на исковата молба, а да я върнат по реда на чл. 130 ГПК. Преди да се извърши преценка дали надлежно съдът е сезиран с редовна искова молба за защита на твърдяно субективно материално право (арг. чл. 2 ГПК), съдът трябва да се увери, че предявените искове отговарят на всички изисквания за тяхната допустимост, а именно дали са налице абсолютните положителни процесуални предпоставки, респ. дали липсват абсолютните отрицателни процесуални предпоставки (процесуалните пречки), обуславящи пораждането на процесуалното право на иск и неговото надлежно упражняване. Само когато правопораждащите спорното материално право юридически факти не са очертани ясно и безпротиворечиво в исковата молба, като вследствие на тази нейна нередовност не може категорично да се установи, че предявеният иск е недопустим, съдът е длъжен първо да даде възможност на ищеца да уточни твърдените факти по реда на чл. 129 ГПК. Не е такъв настоящият случай – ищецът е изяснил, че неговото вземане представлява част от включеното в одобрения списък на приетите вземания парично притезание, което частично му е прехвърлено с договор за цесия от 16.04.2021 г. (за сумата от 50000 лв.) от кредитора на масата на несъстоятелността „Инвестиционна компания“ АД. Именно въз основа на това частно правоприемство цесионерът „Активе Балкан Трейд“ ЕООД основава своята активна материална легитимация като кредитор на масата на несъстоятелността, на когото законът му е признал и гарантирал процесуалната правна възможност да предяви отрицателен установителен иск за отричане със сила на пресъдено нещо на притезанието на друг кредитор с прието вземане, респ. неговото обезпечение или привилегия. Следователно, преди да се произнесат по допустимостта на предявените отрицателни установителни искове с правно основание чл. 694, ал. 3 ТЗ, инстанциите по същество не е следвало да дават възможност на ищеца да отстрани нередовност на исковата молба, поради което въззивното определение не се явява вероятно недопустимо. Вторият процесуалноправен въпрос е от значение за установяване на действителните правнорелевантните факти по делото и изграждането на правилни фактически изводи при формиране на вътрешното убеждение на съда (арг. чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 12 ГПК) – чрез съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателствени средства и при съобразяване с наведените правни и фактически доводи в частната въззивна жалба. Апелативният съд е извършил самостоятелна преценка на всички относими по делото доказателства, вкл. и след служебно извършена справка в търговския регистър, като се е произнесъл по релевираните във въззивната жалба правни доводи за неправилност на първоинстанционното определение - както предписват процесуалните правила, уредени в ГПК, и установената казуална съдебна практика на ВКС (вкл. и тази, която е формирана с посечените от частния касатор решения на ВКС). За да обоснове своя решаващ правен извод за недопустимост на предявените отрицателни установителни искове с правно основание чл. 694, ал. 3 ТЗ, въззивният съд е приел, че вземането, срещу съществуването на което е предявен отрицателния установителен иск, като с евентуалния иск се оспорва привилегия, е било включено изцяло в списъка на приетите от синдика вземания, публикуван в ТР на 05.02.2016 г., поради което настъпилото в хода на производството по несъстоятелност частното правоприемство за част от приетото вземане не създава нови процесуални права за цесионера за оспорване на приетите вземания или установените привилегии по списък на приети вземания, одобрен от съда по несъстоятелността повече от седем години преди предявяването на отрицателния установителен иск и евентуалния иск за установяване нищожност на ипотечен акт. Несъгласието на частния касатор с правните съждения на въззивния съд, обусловили неговата решаваща правосъдна воля, не е основание за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Макар и частният касатор да е посочил и специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, за допускане на въззивното определение до касационно обжалване, той не е изложил конкретни правни доводи с какво правният отговор по поставените процесуалноправни въпроси ще съдейства за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Напротив, нормативният смисъл, вложен в процесуалните норми на 130 ГПК и чл. 127, ал. 1 ГПК – при предявяване от кредитор срещу друг кредитор на масата по несъстоятелността на отрицателни установителни искове с правно основание чл. 694, ал. 3 ГПК, е ясен, поради което произнасянето по поставените процесуалноправни въпроси от настоящия състав на ВКС не би допринесло за промяна на създадената съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването на тези процесуалноправни норми, респ. за развитие на правото. По изложените съображения въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд