Определение № 479 от 27.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 174/2010 г.

Срещу въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. № 187/2002 г. са подадени касационни жалби и от двете насрещни срани - П. Н. З. и П. Ц. З., по които е образувано касационно гр.д. № 1216/2006 г. по описа на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение. П. З. е подал и частна жалба срещу определение на същия съд по чл. 65 ГПК, която била образувана в самостоятелно ч.гр.д. № 297/2006 г. Състав на четвърто „а” гражданско отделение е прекратил на 27.09.2006 г. производството по частната жалба и е изпратил същата за съвместно разглеждане с касационните жалби по гр.д. № 1216/2006 г. Съставът на трето гражданско отделение по касационното дело е прекратил с определение от 03.10.2007 г. производството и е върнал делото на Софийски градски съд за изпълнение на процедурата по чл. 218в, ал. 2, изр. 2 ГПК /отм./ спрямо жалбата на П. З. Тя е върната с влязло в сила определение. След това и другата страна - П. З. е подала молба за оттегляне на касационната жалба. Тя не е разгледана, нито е докладвана по касационното дело. Върховният касационен съд е компетентен да се произнесе по нея, така, че няма пречка и настоящият състав да я разгледа и да върне касационната жалба. По частната жалба на П. З. Тя е подадена по реда на отменения ГПК и поради това, че въззивното решение няма да бъде предмет на касационна проверка, жалбата срещу определението по чл. 65 ГПК /отм./ следва да бъде разгледана самостоятелно. Тя е неоснователна. Софийският градски съд с определение от 05.06.2006 г. е осъдил и двете страни, включително П. З. ов, да заплатят допълнителна държавна такса поради това, че с поведението си стават причина за отлагане на делото – не са внесли определения им депозит за изготвяне на експертиза, поради което и няма внесено заключение от вещото лице. Оплакването на З., че не бил редовно призован за съдебното заседание, поради което и невнасянето на депозит не било причина за отлагане на делото, не е вярно. Той е надлежно уведомен по реда на чл. 41, ал. 6, изр. 2 ГПК, за което не е било нужно да му се връчва призовка. Първото редовно заседание по делото във въззивната инстанция е проведено на 07.02.2003 г., след което още 4 преди заседанието от 05.06.2006 г., за които и двете страни са били редовно уведомени. В заключение, частната жалба се явява неоснователна. МОТИВИРАН от горното, съдът