Определение № 98 от 11.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 213/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Образувано е по касационна жалба вх. № 262 от 10.01.2011 г. от адвокат А. Ч. - процесуален представител на Г. М. Г. от[населено място], срещу решение № 392 от 09.12.2010 г. по гр. д. № 1000 по описа за 2010 г. на Окръжния съд[населено място]. Касаторът твърди, че обжалваният съдебен акт е неправилен, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необоснован. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от адвокат Г. П. – пълномощник на ответника по касационната жалба Ц. М. М. от[населено място], в който поддържа, че въззивното решение на подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на иска е под 5000 лева. Моли за присъждане на разноските за касационното обжалване, като представя доказателства за сторените такива в размер на 350 лева, а именно договор за правна защита и съдействие № 32/12.02.2011 г. С обжалвания съдебен акт е потвърдено решение № 23/22.06.2010 г. по гр. д. 191/2009 г. по описа на Е. районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Г. Г. против Ц. М. М. иск за осъждане на ответницата да отстъпи собствеността и предаде владението на следния недвижим имот, находящ се в[населено място], [община], област В. Търново, а именно: лятна кухня със застроена площ от 25 кв.м., построена в североизточната част на ПИ № 12855.352.11 с площ от 1638 кв.м., по кадастралната скица № 6096/09.09.2009 г. на СГКК В. Търново, при граници на целия ПИ: имот № 87326.124.25, имот на наследници на Х. С. М. и от две страни път, както и иска за осъждане на Ц. М. да заплати на Г. Г. сумата от 5500 лева, ведно със законната лихва от момента на внасяне на исковата молба до окончателното й изплащане. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. – ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. В конкретния случай касационната жалба е подадена след 21.12.2010 г., поради което на основание § 25 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г./ допустимостта й се определя от цената на иска, която по исковете за собственост и други вещни права върху недвижим имот е данъчната оценка, а ако няма такава – пазарната цена на вещното право, а по исковете за парични вземания – търсената сума. Пред Еленския районен съд са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 73 ЗС. Изходът на делото по иска за присъждане на обезщетение за ползите, от които недобросъвестният владелец е лишил собственика на спорния имот, е обусловен от изхода на спора за собствеността, поради което и цената на иска с оглед допустимостта на касационното производство следва да се определи от цената на иска по чл. 108 ЗС. Пред първоинстанционния съд е представено удостоверение за данъчна оценка, съгласно което цената на ревандикационния иск е под 5000 лева. Ето защо подадената касационна жалба се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г.о.