Определение № 94 от 11.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 340/2011 г.

ВКСII гражданско отделение11.04.2011

Ruling

Оставя без разглеждане касационна жалба вх. № 3019/08.02.2012 г., подадена от Е. В. П. от[населено място], ул.”Т.”, № 53, чрез адв. М. А. срещу решение № 1835/23.12.2010 г. по в.гр.дело № 2111/2010 г. на П. окръжен съд. Прекратява производството по гр.дело № 340/2011 г. по описа на ВКС II г.о. Определението подлежи на обжалване с частна жалба по реда на чл.274,ал.2,пр.2 ГПК в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред друг състав на Гражданска колегия на ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Grounds

Производството по делото е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ответницата Е. В. П., чрез адв. М. К. А. срещу решение № 1835/23.12.2010 г. по в.гр.дело № 2111/2010 г. на П. окръжен съд, с което е потвърдено решение № 284/08.06.2010 г. по гр.дело № 1731/2009 г. на А. районен съд, с което е признато за установено по отношение на жалбоподателката, че ищците Д. В. В. и В. В. П. са собственици на имот 124.240 по плана на новообразуваните имоти по пар.4, находящ се в м.”Ч.”[населено място] с площ от 0.914 дка. Жалбоподателката поддържа доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложението към касационната жалба са посочени правни въпроси, решени според жалбоподателката при наличие на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Ответниците по жалбата Д. В. В. и В. В. П., чрез адв. В. С. в писмен отговор са изразили становище за недопустимост на касационната жалба, съответно за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд състав на II гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално недопустима по следните съображения: Съгласно разпоредбите на чл.280,ал.2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл. 124,ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на жалбоподателката, че ищците Д. В. и В. П. са собственици на недвижимия имот 124.240 по плана на новообразуваните имоти по пар.4, находящ се в м.”Ч.”[населено място] с площ от 0.914 дка. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК цената на иска по иск за собственост се определя възоснова на данъчната оценка на имота, а ако няма такава по пазарната цена на вещното право. Видно от приложеното на л.7 от гр.д.№ 1731/09 г. на АРС удостоверение изх. № [ЕГН]/07.12.2009 г. на [община] данъчната оценка на процесния имот е в размер на 4529.40 лв. Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното въззивно решение е с цена на иска до 5000 лв. Поради това на осн.чл.280,ал.2 от ГПК решението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване. Подадените касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г.о

Cited provisions

6