Определение № 303 от 03.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 272/2017 г.

ВКСII гражданско отделение03.07.2017reporting judge Гергана Никова

Ruling

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № ІІІ-120 от 04.11.2016 г. по в.гр.д.№ 1501/2016 г. по описа на Окръжен съд – Бургас. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на ....................................... 2017 година, за която дата страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК. На касатора К. И. Й. чрез процесуалния му представител адвокат И. С. от АК – Б. да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по депозитната сметка на ВКС държавна такса в размер на 40 (четиридесет) лева, като при неизпълнение на задължението за внасяне на държавна такса производството по делото ще бъде прекратено. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Grounds

Производството e по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№ 18722 от 08.12.2016 г., подадена от К. И. Й. чрез адвокат И. С. от АК – Б. против въззивно решение № ІІІ-120 от 04.11.2016 г. по в.гр.д.№ 1501/2016 г. по описа на Окръжен съд – Бургас. Ответниците по касация З. Г. Д., Б. Г. Я., Т. И. Й., М. С. Я., И. Г. К. и Т. Г. К. са подали отговор на касационната жалба чрез адвокат Г. М. от АК - Б., като поддържат, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Ответницата по касация З. С. К. не е подала отговор на касационната жалба. Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 101 от 11.07.2016 г. по гр.д.№ 1006/2015 г., постановено от Районен съд - Айтос, с което е допуснато извършването на съдебна делба между касатора и ответниците по касация по отношение на 9 земеделски имота, находящи се в землището на [населено място], [община] (с подробно описани в диспозитива индивидуализиращи белези) при квоти от по 1/8 идеална част за всеки един от съделителите. Въззивният съд е приел, че общият наследодател на страните Й. Н. Д. е починал на 26.09.1940 г. Неговият син Т. Й. Н. е починал на 17.04.1993 г., като приживе е съставил завещание с дата 05.09.1991 г., с което се е разпоредил със земеделски имоти. Процесните земеделски земи са възстановени от ПК - [населено място] на 27.11.1995 г. Съдът е приел, че съобразно чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията на Република България решенията на Конституционния съд имат действие само занапред и влизат в сила три дни след обнародването им в Държавен вестник. По тази причина частичното обявяване на разпоредбата на чл. 90а ЗН за противоконституционна с Решение № 4 от 27.02.1996 г. (обн., ДВ, бр. 21 от 12.03.1996 г.) на Конституционния съд е ирелевантно за спора – решението действа занапред и щом завещанието е съставено след внасяне на земите в ТКЗС и към момента на възстановяване на собствеността завещателят е починал, направеното завещателно разпореждане не се зачита. Като неоснователно е преценено и възражението за изтекла придобивна давност. Прието е, че никой от свидетелите не е установил по безспорен начин, че бащата на касатора /И. Т. Й./ е установил фактическа власт върху шест от процесните девет земеделски имота. Представените удостоверения от земеделски кооперации, които са обработвали земите и предоставяли рента, са определени като свидетелски показания, които не следва да бъдат ценени в производството, като при това не удостоверяват кои от имотите на И. Т. Й. са предоставени за ползване като негови и кои - като наследствени. Не е установено и демонстриране на анимус за своене на земеделските земи по отношение на останалите съсобственици, както и обстоятелството по отношение на кои земеделски земи конкретно е осъществявана фактическа власт, за да се приеме, че е изтекла придобивна давност. Предвид неоснователността на противопоставените възражения и сънаследствения характер на имотите е допуснато извършването на съдебната делба по отношение на всички имоти между всички наследници на Т. Й. Н. при квотите, следващи се съобразно чл. 5 – 10 ЗН. Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа по цитираните въпроси:

„Възможно ли е, въпреки новите различни от времето на колективизацията на земеделските земи условия, само датата на изготвяне на саморъчното завещание и датата на смъртта да са факторът за автоматичното отхвърляне на действието на изготвеното саморъчно завещание, при положение, че то е било изготвено именно във времето на станалите промени ?” – с довод, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК;

„Означава ли, че съдът служебно може да променя волята на собственика-завещател при определяне кое имущество на кое от децата му или на трети лица да остане след неговата смърт ?” – с довод, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК;

„Може ли сънаследникът в полза на който е имало изготвено саморъчно завещание със завещани 155 дка земеделски земи – „лозе, ниви, градина за „сина” и за дъщерите по 15 дка”, за които над 100 дка се е грижил само той, за които само той е получавал рентата, които само той е управлявал да бъдат предоставени на една или друга земеделска кооперация под аренда, а останалите наследници – сестри – повече от 10 години да получават рента от обработвани под аренда техни само по 15 дка, възможно ли е той да е държал имотите и за останалите наследници, без те да получават нещо от тях и без те да вземат каквото и да било участие в тяхното управление ?”

„Завземане земеделските земи веднага след възстановяването им и веднага започване и на управлението им чрез лична обработка и получаване плодовете от тях, чрез предоставяне за обработка под аренда на различни земеделски кооперации или частни стопани и получаване рентата от тях само от един от съсобствениците – наследник по закон или по завещание и това фактическо държане и управление, продължило повече от 10 години, представлява ли намерение този съсобственик да държи имотите за себе си, това поведение представлява ли владение за себе си и означава ли, че чрез него е отблъснато владението на останалите съсобственици ?” – с довод, че по тези два въпроса са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК – противоречие с Р № 304 от 04.05.1995 г. по гр.д.№ 75/95 г. на ВС, І г.о. и с Р № 34 от 04.02.2013 г. по гр.д.№ 611/2012 г. на ВКС, І г.о.

„От кой момент е започнала да действа презумпцията по чл. 69 ЗС, че К. И. Й. – лично и като наследник на И. Т. Й. е владял процесните земеделски земи за себе си ?” – с довод, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с Р № 12 от 19.02.2014 г. по гр.д.№ 1840/2013 г. на ВКС, І г.о. и с ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д.№ 1/2012 г. на ВКС, ОСГК

„За пълното и главно доказване и за характера на частните свидетелстващи документи” - с довод, че произнасянето е в противоречие с Р № 136 от 14.05.2015 г. по гр.д.№ 6554/2014 г. на ВКС, ІV г.о., Р № 88 от 23.04.2014 г. по гр.д.№ 4766/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о. – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК

„Може ли решаващият съд да изгради крайните си правни изводи и да приеме, че е налице пълно доказване, ако се позовава на косвени доказателства ?” - с довод, че произнасянето е в противоречие с Р № 226 от 12.07.2011 г. по гр.д.№ 921/2010 г. на ВКС, ІV г.о. – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК

„Длъжен ли е съдът да цени/обсъжда по свое вътрешно убеждение и във връзка с останалите доказателства съдържанието на частен свидетелстващ документ, за да формира извод за неговата доказателствена стойност ? Може ли да има доказателствена стойност частен свидетелстващ документ изходящ от трето лице ? Съставляват ли свидетелски показания по своята същност частните свидетелстващи документи ?” - с довод, че произнасянето е в противоречие с Р № 226 от 12.07.2011 г. по гр.д.№ 921/2010 г. на ВКС, ІV г.о., Р № 136 от 14.05.2015 г. по гр.д.№ 6554/2014 г. на ВКС, ІV г.о., Р № 88 от 23.04.2014 г. по гр.д.№ 4766/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о. – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК Касационното обжалване следва да бъде допуснато при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по обобщен и уточнен от касационната инстанция въпрос (съобразно правомощията й, разяснени с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК) относно доказателствената стойност на частните свидетелстващи документи. Питането има обуславящо значение за произнасянето по заявеното от настоящия касатор възражение за изтекла в полза на баща му придобивна давност, съответно – за изхода на спора. С Р № 136 от 14.05.2015 г. по гр.д.№ 6554/2014 г. на ВКС, ІV г.о. (и цитираното в него Р № 49 от 05.3.2012 г. по гр.д.№ 584/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о. ), както и с Р № 88 от 23.04.2014 г. по гр.д.№ 4766/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о. е прието, че не може по принцип да се отрече доказателствената стойност на частния свидетелстващ документ, като тя се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед на всички обстоятелства по делото. Те са допустими от ГПК доказателства, а не свидетелски показания в писмена форма. Свидетелски показания са показанията дадени пред съд (чл. 163, ал. 1 ГПК). Налице е противоречие между формираните от въззивната инстанция изводи и произнасянето, съдържащо се в Р № 136 от 14.05.2015 г., Р № 88 от 23.04.2014 г. и Р № 49 от 05.3.2012 г., поради което се налага извод, че са установени предпоставките за допускане на обжалването в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Останалите поставени от касатора въпроси касаят съществото на спора и съдът ще се произнесе по тях с решението си по реда на чл. 290 ГПК. При допускане на касационното обжалване, страната касатор дължи внасяне на държавна такса, която в случая възлиза на сумата 40 лв. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия

Ruling

Grounds

Cited provisions