Решение № 257 от 15.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 239/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частната касационна жалба на В. Д. С. от гр. П. против определение № 1136/19.04.2010 год. по гр.дело № 984/2010 год. на Пловдивски окръжен съд, с което се потвърждава определение № 6/25.03.2010 год. на съдията по в. при РС-Първомай за отказ по молба за вписване на С. от 25.03.2010 год. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, затова се настоява за отмяната му. Касаторът поддържа основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, регламентирани в чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, защото счита, че въззивният съд неправилно е приложил закона поради липсата на практика, относно съществените материалноправни въпроси, които е разрешил. За съществен материалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд в противоречие с определение № 410/28.11.2008 год. на ВКС на РБ, ІІІ-то г.о. касаторът е посочил степента на конкретност при индивидуализация на имота. Другият съществен въпрос, който бил решен неправилно от въззивния съд касае обема на преценката, която извършва съдията по в., досежно представения му акт за вписване. Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, които намира за неоснователни, по следните съображения: позоваването на касационна практика, постановена по чл.288 ГПК не е със задължителен характер, поради което не е налице предпоставката на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Отсъствието на практика по посочените от касатора съществени материалноправни въпроси също не представлява основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, защото посочените от касатора материалноправни въпроси, от значение за изхода на конкретното дело не са от значение за точното прилагане на нормативния акт, т.е. приложената от съда правна норма на чл.6, ал.1, б.”в” ПВ, която е пълна и ясна и по нея не е създадена противоречива практика, налагаща тълкуването й. Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.