Определение № 7608 от 19.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4550/2024 г.

Производството е по реда на дял трети, глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от Г. К. С. против протоколно определение от 19.12.2023 год. постановено по административно дело № 10020/2022 год. по описа на Административен съд София-град, с което жалбоподателят е задължен да внесе депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза в 7 дневен срок от същата дата. В частната жалба се твърди, че съдът е назначил служебен защитник на оспорващия и „де юре е признал, че не разполагам с достатъчно средства и доходи“. Ответникът по частната жалба Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ Слатина намира жалбата за неоснователна и моли съдът да я остави без уважение. Върховният административен съд, шесто отделение при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 във връзка с чл. 236 от АПК приема за установено следното: Частната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение, подлежащо на инстанционен контрол. Разгледана по същество е основателна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Г. К. С. против Заповед № ЗСП/Д-С-СЛ/652/20.07.2022 год. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Слатина, с която е отказано отпускане на лицето на еднократна помощ при инцидентни нужди. С определение № 5279/20.06.2023 год. съдът е допуснал предоставянето на правна помощ на С. изразяваща се в процесуално представителство по адм.д. № 10020/2022 год. на основание чл. 25, ал.4 от ЗПрП във вр. чл.21, т.3 от ЗПрП, тъй като е приел, че оспорващият е представил необходимите за това документи, а именно декларация за материално и гражданско състояние (в която декларира, че не получава месечен доход, страда от заболяване, което налага разходи в размер на 170 лева месечно), амбулаторни листи за здравословно състояние, епикриза от „Аджибадем Ситиклиник“ с диагноза „[диагноза].“ С протоколно определение от 10.10.2023 год. съдията-докладчик е назначил съдебно-счетоводна експертиза по искане на процесуалния представител на оспорващия и е определил депозит в размер на 300 лева за изготвяне на експертизата. С молба от 06.11.2023 год. С. е поискал да бъде освободен от заплащане на разноски по делото (депозит за вещо лице). С разпореждане № 10741/05.12.2023 год. съдията-докладчик е указал на жалбоподателя да представи в 7 дневен срок доказателства относно следните обстоятелство: доходите на лицето или семейството – доказателство за размера на получаваното от него трудово /друго възнаграждение, удостоверено с декларация по чл.83, ал.2 от ГПК; здравословното състояние; трудовата заетост. В молба от 15.12.2023 год. жалбоподателя посочва, че не разполага с постоянни доходи, трайно безработен е, и не са налице съществени промени във финансовото му и здравословно състояние. Към молбата не са приложени доказателства. На 19.12.2023 год. е постановено процесното протоколно определение, с което молбата на оспорващия за освобождаване от заплащане депозит за вещо лице е оставена без уважение и на лицето е даден 7 дневен срок за внасяне на сумата от 300 лева представляваща депозит за вещо лице. За да остави без уважение искането на жалбоподателя за освобождаване от заплащане на разноски в производството съдът е формулирал извод, че от представените по делото писмени доказателства-социален доклад от ДСП „Слатина“ и справки от Агенция по вписвания, жалбоподателят притежава земеделска земя отдадена под аренда, от която черпи доходи и е извършил продажба през 2018 год., от която е получил над 180 000 лева. Проверяваното определение е неправилно. На основание чл. 83, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим в съдебно-административното производство по силата на чл. 144 от АПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Когато е сезиран с молба за освобождаване от разноски, при преценката си съдът следва да вземе предвид доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудова заетост, възрастта и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на разноски за производството по делото. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с размера на дължимите разноски. На основание чл.23, ал.3 от ЗПрП същата преценка се извърша от съда при искане за предоставяне на правна помощ по граждански и административни дела. Съгласно ЗПрП правна помощ се предоставя ако съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Преценката на съда се формира въз основа на доходите на лицето или на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта и други обстоятелства. В настоящия случай такава преценка вече е извършена от съда по отношение на искането на лицето за предоставяне на правна помощ като с определение от 20.06.2023 год. съдът е приел, че лицето няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение и му е назначил служебен защитник. Във връзка с гореизложеното неправилно съдът е оставил без уважение молбата на оспорващия за освобождаване от заплащане на депозит за вещо лице, при положение, че лицето декларира липса на промяна в обстоятелствата относно здравословното и финансовото си състояние. Преценката на съда, която се основава на едни и същи обстоятелства не може да е различна. След като съдът вече е приел, че лицето няма финансова възможност за заплащане на адвокатски хонорар, то същото не би имало такива и за заплащане на депозит за вещо лице. Още повече, че лицето декларира, че няма промяна в здравословното и финансовото му състояние. По тези съображения определението на първоинстанционния съд следва да се отмени като неправилно и вместо него да се постанови С. да бъде освободен от заплащане на съдебни разноски (депозит за вещо лице) по адм.д. № 10020/2022 год. на Административен съд София-град като съгласно чл. 83, ал. 3 от ГПК разноските по производството следва да се плащат от сумите, предвидени от бюджета на съда. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение последно във връзка с чл. 236 и чл. 235 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение